гр.
ЛЕВСКИ, 10.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести юни
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №227 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Г.Н. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление № 826/09.05.2013 г. на
Директор Регионална дирекция по горите – Ловеч.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила
и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че
актосъставителят не притежава съответната материална компетентност да извършва
контрол в залесени територии, които не представляват гори по смисъла на Закона
за горите, затова и съставения акт не може да се ползва с предвидената в закона
доказателствена сила. По същество на делото, жалбоподателят твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение. В този смисъл сочи, че сечта не е извършвана в
горски фонд, за да бъде дървесината маркирана с контролна горска марка.
Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗГ, като счита, че по делото не е
установен произхода на предмета на нарушението, а именно: от горския фонд,
следователно описаното в наказателното постановление деяние се явява недоказано.
Твърди още, че е допуснато съществено процесуално нарушение и при определяне размера
на наложеното наказание, тъй като не са изложени мотиви от наказващия орган в тази
насока, както и такива, които да изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея основания. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №826, в 12:30 часа, на
20.03.2013 г., против жалбоподателя Н. за това, че на същата дата, в 10:30
часа, в землището на гр.Левски – акациево насаждение зад „Болницата”, извършва
сеч с бензинов моторен трион на акациево насаждение в горска територия, в
местността зад „Болницата”, на 2 пространствени кубични метра акациеви дърва,
без да са маркирани с контролна горска марка. Посочена е като виновно нарушена
разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ. Актът е предявен и връчен на
жалбоподателя лично, срещу подпис.
Въз
основа на направените в акта констатации, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ,
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лева,
за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ, и е постановено на основание чл.275,
ал.2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на
нарушението: 2 пространствени кубически метра дърва за огрев от акация, в
размер на 48.72 лева,.
Съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
несъставомерно от обективна и от субективна страна. Причина за това са
множеството допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и то още в
началната фаза на производството, започнало със съставянето на акта, което от
своя страна е обусловило и незаконосъобразността на издаденото, въз основа на
него наказателно постановление.
По
делото са представени актове за частна общинска собственост, ведно със скици на
поземлени имоти в гр.Левски, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана. По отношение на описаните в актовете поземлени имоти с номера,
съгласно кадастралната карта на гр.Левски, е разрешено отсичането на акация, общинска
собственост със Заповед №2458 от 27.11.2012 г. на кмета на Община – Левски.
Конкретизирани са условията, при които да се извърши отсичането, а именно: от
Община – Левски, като преди сечта следва да се извърши маркировка от лицензиран
лесовъд на общината, маркирането на добитата дървесина – от оправомощено от
кмета на общината длъжностно лице, а транспортирането й, след издаване на
превозен билет. Със Заповед №125/22.02.2013 г. на кмета на Община – Левски е
удължен срока на издаденото разрешително за сеч на акация, общинска собственост,
до 31.03.2013 г.
На
първо място, в съставения акт против жалбоподателя е описано некоректно
местоизвършване на нарушението, чрез посочване на местност, каквато очевидно не
съществува като наименование на такава в землището на гр.Левски, а именно зад
„Болницата”. Същата е възпроизведена и в наказателното постановление. Така
посочената местност само допринася за установяване на местонахождението на
заварените по време на извършената проверка лица, но не обуславя
конкретизирането на поземления имот с неговия номер, което е задължение на
актосъставителя. Горното е било необходимо, с оглед преценката дали добитата
дървесина произхожда от горска територия по смисъла на Закона за горите и
приложимостта на този закон, относно поземлени имоти в урбанизирани територии –
общинска собственост. Във връзка с горното и изискана справка от ответната
страна по жалбата е депозиран отговор, съгласно който въпросната площ в
местността, кръстена „Зад болницата” е горска територия, общинска собственост,
засадена по договор с ДГС – Плевен, поради което ползването, транспортирането и
товаренето на дървесина от нея следва да се извършва, съгласно изискванията на
ЗГ. Въпреки, че се позовава на договорни отношения, наказващият орган не
представя доказателства за наличието на такива. Типов договор от 19.12.1986 г.,
касаещ засаждане на акациеви дървета в посочената местност, в землището на
гр.Левски, е представен от процесуалния представител на жалбоподателя. Същият
обаче е сключен през 1986 г., между ДГС – Плевен и АПК – Ленин, и от него не
произтичат права и задължения за Община - Левски. Очевидно е обаче, че става
въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на урбанизираната територия,
общинска собственост, удостоверена с представени актовете за частна общинска
собственост, който не представлява гора по смисъла на ЗГ. Това следва, както от
представените писмени доказателства по делото, така и от показанията на
разпитаната по делото в качеството на свидетел – очевидец Т.Е. – длъжностното
лице, на което е възложено със заповед на кмета на общината извършването на
сечта в тази територия. В подкрепа на нейните показания е и представения по
делото граждански договор за възлагане
№30 от 20.03.2013 г., видно от който е, че същият е сключен между Община –
Левски, представлявана от кмета, в качеството на възложител и жалбоподателя Н.,
в качеството на изпълнител. Предмет на договора е изпълнителят да извърши в
срок до 01.04.2013 г. рязане на дърва за огрев в кв.170, 172, 167, 168а, 169,
171, 178, 177, по плана на гр.Левски. Имайки качеството на изпълнител по
цитирания договор, жалбоподателят не може да бъде субект на нарушение,
изразяващо се в незаконна сеч на акациеви дърва в горска територия, немаркирани
с контролна горска марка. Сечта е извършена в срока на действие на договора,
видно и от посочената дата на деянието в акта – 20.03.2013 г. Н. е само
изпълнител и по силата на поетите договорни задължения е извършвал сеч в
поземлен имот - общинска собственост, срещу възнаграждение, а договорът е
сключен в изпълнение на издадените заповеди на кмета на общината, относно предвидените
условия за извършване на сечта. Жалбоподателят не е бил изрично натоварен със
задължение да маркира добитата дървесина. Това е следвало да направи
оправомощено лице от общината, съгласно предписаните условия в Заповед
№2458/27.11.2012 г.
Горните
обстоятелства са били констатирани от контролните органи в хода на извършената
проверка, както се установява от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели длъжностни лица при ДГС - Плевен. Направените от последните изолирани
констатации, че в хода на проверката не са представени позволително за сеч и
дърветата не са били маркирани с контролна горска марка, съвсем не ги е
задължавало да съставят акт против лицето, на което е възложено да извърши
сечта. Макар и безпредметно, следва да се посочи, че горното е предопределило и
некоректното определяне на количеството отсечена дървесина от жалбоподателя в
размер на 2 пространствени кубични метра. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че контролните органи са заварили на място общо 6
пространствени кубични метра нарязани акациеви дървета, но на Н. е съставен акт
само за 2-ва от тях, тъй като е бил един от тримата резачи.
Констатираните
по – горе съществени пороци в хода на образуваното административно –
наказателно производство не могат да бъдат отстранени или поправени от съда.
Обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно, без да се обсъждат направените възражения за маловажност
на случая и несправедливост на наложеното наказание.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №826/09.05.2013 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на Г.Н.
***, с ЕГН **********, на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104,
ал.1, т.4 от ЗГ, и е постановено на основание чл.275, ал.2 от ЗГ да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 2
пространствени кубически метра дърва за огрев от акация, в размер на 48.72
лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: