гр. ЛЕВСКИ, 15.04. 2013 г.
Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно
заседание на петнадесети април 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря __ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №145 по описа за 2013
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 от НПК.
В Районен съд – Левски
е постъпила жалба от Л.Р. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адв.Р.В.
*, срещу постановление за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №Д59/2013 г. по описа на Районна прокуратура - Левски.
Жалбоподателят счита,
че досъдебното производство е непълно, не са събрани всички доказателства, в
резултат на което е неправилен извода за неговото прекратяване.
По същество оспорва
квалификацията на деянието по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Сочи, че
прокуратурата безкритично е приела заключението на вещо лице по назначената
съдебно оценителна експертиза, послужила за квалифициране на случая като
маловажен. В тази връзка излага доводи, че вещото лице съвсем необосновано
въвежда понятието относителен дял на стойността на предмета на престъплението
/автомобилни гуми/ към стойността на целия автомобил. Счита, че общата сума на
повреденото имущество не е в размер на 144 лева, както е възприето в постановлението
за прекратяване, а в размер на 293.58 лева, определен единствено и само въз
основа на дадената справедлива пазарна цена в заключението. Излагат се
съображения, че освен стойността на предмета на престъплението, не са преценени
всички обстоятелства, съобразно критериите, посочени в чл.93, т.9 от НК, като
не са положени и усилия да се установи извършителят на деянието, въпреки
наличните данни по делото в тази насока.
Счита още, че
показанията на пострадалия Р., съдържащи се в протокола за разпита му от
11.03.2013 г., опровергават и извода на прокуратурата, че е възприел
отправените към него думи от свидетеля Д., като изречени на шега, а оттам и за
липса на данни за извършено престъпно деяние по чл.144, ал.1 от НК, макар да е
прието, че закана за убийство действително е отправена. Излага доводи, че не са
събирани доказателства за разкриване на обективната истина, въпреки че са
посочени свидетели, които обаче не са разпитани.
Моли съда да отмени
постановлението на прокуратурата за прекратяване на цитираното досъдебно
производство и да върне делото за допълнително разследване.
Съдът, като прецени
изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.243 от НПК. Подадена е от лице, което има право на жалба, в качеството на
пострадал, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
На 15.02.2013 г., по
повод извършено процесуално – следствено действие от разследващ полицай при РУП
– Белене – оглед на местопроизшествие, при наличие на законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, по случая е
образувано досъдебно производство срещу „Неизвестен извършител” за престъпление
по чл.216, ал.1 от НК. Същото било образувано и водено за това, че на
14/15.02.2013 г., в гр.Белене, на ул.*, пред дом №*, противозаконно унищожил
чужди движими вещи: 3 броя автомобилни гуми: „GOOD YEAR”, размер 195/65 R15 на лек автомобил „Опел *”, с рег. № *, и 2 броя
автомобилни гуми, размер 195 R14С на товарен
автомобил марка „Ивеко *”, с рег. № *, собственост на Л.Р. от ***.
По време на
досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели: жалбоподателят,
всички лица, които имат отношение по случая, включително и сочения от
пострадалия, като извършител на престъпното деяние А.Д.. Събрани са писмени
доказателства за собствеността на движимите вещи, предмет на престъплението, изготвена
е съдебно – оценителна експертиза. От всички събрани доказателства в хода на проведеното
разследване по случая се установява фактическата обстановка, така както е
възприета и описана в обжалваното постановление за прекратяване, а именно:
Свидетелят А.Д. и
пострадалия Р. били в близки приятелски отношения до 30.12.2012 г., когато
окончателно ги влошили. Поводът за това било посещението на свидетеля Д. в дома
на пострадалия, при което първия изказал подозренията си, че последният има
любовна връзка със съпругата му – свидетелката А.Р. започнал да го уверява, че
не поддържа такива отношения с нея. Д. му заявил, че ще го „гръмне” и ще го
закара на гробищата с катафалката, с която бил дошъл. Р. от своя страна,
възприемайки думите му на майтап, предложил на Д. да се почерпят с ракия. Предвид
започналите вече пререкания, Д. посегнал да удари Р., а последният го изхвърлил
от дома си. Подобна закана, пострадалият възприел от Д. и при разговор по
телефона, преди срещата им. След тези отправени закани, нови не последвали.
На 15.02.2013 г., сутринта,
свидетелят Р. установил, че на двата му автомобила, паркирани пред дома му в
гр.Белене, на ул.* №*: на лек автомобил, марка „Опел *” били срязани три броя
гуми, марка „GOOD YEAR”, и на товарен автомобил
„Ивеко *” били срязани предна лява и задна лява гума, съответно марка „LASSA” и ”LASSA WINTERA”.
В постановлението за
прекратяване на досъдебното производство по случая е посочено, че същото е образувано
срещу „Неизвестен извършител”, но е водено срещу А.Д.. Пострадалият сочел именно
него като автор на деянието, не само поради повода за влошаване на приятелските
им отношения месец и половина преди това и отправените му от последния закани
за убийство тогава, но и предвид твърденията на Р., че Д. признал пред трети
лица вината си за нарязаните автомобилните гуми.
Възприето е
заключението по съдебно – оценителната експертиза, съгласно което стойността на
предмета на престъплението към датата на деянието е 144 лева. Тази стойност е
послужила за квалифициране на извършеното престъпление срещу правото на
собственост по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, т.е. като маловажен случай
по смисъла на чл.93, т.9 от НК. На основание възприетата стойност на
инкриминираните движими вещи, квалифициращи деянието като маловажен случай и
обстоятелството, че повредената вещ е частно имущество, прокуратурата е стигнала
до извода, че досъдебното производство следва да бъде прекратено за това
престъпление, тъй като се касае до осъществен състав на престъпление от частен
характер, за което наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл.218б
от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.
Обжалваното
постановление е обосновано и законосъобразно. В конкретния случай, вредните
последици от извършеното деяние са незначителни. Категоричен аргумент в тази
насока е ниската стойност на увреденото имущество. В тази връзка съдът намира,
че в жалбата основателно се оспорва възприетия подход на вещото лице при
определяне стойността на автомобилните гуми като относителен дял, към
стойността на целия автомобил. Но дори и прокуратурата да е възприела
безкритично този подход, съобразно който общата стойност на увреденото
имущество е в размер на 144 лева, сочената обща стойност в жалбата в размер на
293.58 лева, при възприемане на определената от вещото лице справедлива пазарна
цена на един брой гума от 41.86 лева, също не би довело до промяна на извода, че
с оглед размера на вредата, деянието представлява маловажен случай. Това е
така, защото и двете стойности са под минималната за страната работна заплата
към датата на извършване на деянието – 15.02.2013 г., която съгласно
Постановление на МС №250 от 11.09.2012 г. е в размер на 320 лева.
Вярно е и соченото в
жалбата, че стойността не е единствения критерий за определяне на случая като
маловажен. Досъдебното производство, както бе отбелязано по – горе е образувано
срещу „Неизвестен извършител”, но водено срещу лицето, посочено от пострадалия
като това, което евентуално има мотив да го направи. Няма обаче лице, което да
е било привлечено като обвиняем, поради което не са събирани характеристични
данни за евентуалния извършител, които да се отчетат като смекчаващи или
отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства и да бъдат взети предвид при
преценката на конкретната степен на обществена опасност. Фактът, че стойността
на увреденото частно имущество е под една минимална работна заплата за
страната, а това обстоятелство квалифицира деянието като маловажен случай,
предполага наказателното преследване да се възбуди по тъжба на пострадалия.
Последният, само в рамките на наказателно производство от частен характер,
образувано пред съответния първоинстанционен съд по негова тъжба, следва да
докаже извършеното престъпление, авторството и неговата вина.
Обоснован и
законосъобразен е извода на прокуратурата, че производството не следва да бъде
водено и за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а именно: за закана с убийство.
Правилно прокурора е преценил, че липсва елемент от състава му. В хода на
разследването по досъдебното производство са налице данни, че свидетелят Д. действително
се е заканил на жалбоподателя, че ще го убие. Не се установява обаче по
несъмнен начин, че към момента на отправянето на заканата – на 30.12.2012 г., същият
е изпитал основателен страх от осъществяването й. Тъкмо обратното, самия
пострадал в първоначалните си показания заявява, че е възприел отправената
закана от Д., но като изречена на шега. Данните от гласните доказателство по
делото за дългогодишно и добро приятелство между двамата, също сочат на
съзнание у Р., че отправената към него закана няма да бъде осъществена. В този
смисъл са несъстоятелни изложените доводи в жалбата, че показанията на Р.,
съдържащи се в протокола му за разпит от 11.03.2013 г. и при предявяване на
разследването на 15.03.2013 г., са показателни за първоначални притеснения на последния,
че заканата ще бъде реализирана. Въпросният протокол за разпит обективира
третите по ред показания на пострадалия в хода на досъдебното производство. Следва
да се отчетат съществените противоречия между тях и първоначално дадените от
него на 15.02.2013 г., от които се установяват единствено възприятията му за
проява на спонтанна реакция на Д. в състояние на афект. Следва да се има
предвид и това, че Р. е сезирал прокуратурата за извършено спрямо него
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, но едва с жалбата си от 18.02.2013 г., и то
по повод срязаните гуми на двата му автомобила. На извод за съставомерност на
деянието по чл.144, ал.3 от НК не води и заявлението на Р. при предявяване на
разследването, което макар и безпредметно следва да се отбележи, че по същество
съставлява закана за саморазправа със свидетеля Д., ако последният си позволи
да посети отново дома му, независимо по какъв повод.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че разследването е извършено пълно и всестранно. Разпитани
са всички лица, имащи отношение към случая и правилно представителят на Районна
прокуратура - Левски е прекратил наказателното производство по образуваното
досъдебно производство, поради което обжалваното постановлението за
прекратяване следва да бъде потвърдено.
Водим от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на Районна прокуратура - Левски от
20.03.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №Д59/2013 г. по описа на прокуратурата, образувано срещу „Неизвестен
извършител” за престъпление по чл.216, ал.1 от НК и водено срещу А.Д. ***, за
престъпление по чл.216, ал.4 от НК, тъй като с деянието е осъществено
престъпление от частен характер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен
срок от получаване на съобщението до жалбоподателя, А.Д. и Районна прокуратура -
Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: