МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №282/2013 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия П.Д., ***, ЕГН **********, е по чл.216, ал.5, предл.1, във връзка с ал.1 от НК за това, че на 15.03.2013г., в землището на с.Градище, област Плевен, противозаконно унищожил чужди движими вещи – 18 броя пчелни семейства на стойност 2700 лв., собственост на И.И. от ***, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди;

- по чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 15.03.2013г., в землището на с.Градище, област Плевен, като използвал МПС – л.а. „Рено *” с рег. № *, негова собственост, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 50 броя плодникови рамки „Дадан Блат”, ведно с пчелните семейства в тях, на обща стойност 1500,00 лв., от владението на собственика И.И. от ***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение така, както са внесени с обвинителния акт и му наложи наказания, съобразени с неговата личност, положителните характеристични данни, липсата на предходна съдимост, като наложи наказание при спазване разпоредбата на чл. 55 от НК.

Защитникът на подсъдимия счита, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че са възстановени не само причинените имуществени вреди, причинени с деянието, но и за бъдещите доходи, реализирани печалби и доходи. Сочи, че следва деянието да бъде квалифицирано по чл. 197 от НК и съдът да наложи наказание при условията на чл. 55 от НК.

По отношение на обвинението по чл. 216 от НК счита, че подзащитният му следва да бъде оправдан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.03.2013г. подсъдимият преминал с личното си МПС през землището на с. Градище. Забелязал пчелни кошери, разположени на фургон, в близост до пътя. Преди години подсъдимият отглеждал пчели, които загинали, поради което решил да се снабди с нови пчелни семейства. В автомобила си Д. разполагал с 10 броя сандъци, заедно с покривала. Същите били приготвени за закупуване на пчелни семейства от гр. Ловеч. Забелязвайки кошерите край пътя, подсъдимият се отказал от намерението си да закупува пчели и решил да вземе от разположените край пътя кошери, още повече, че разполагал с предпазни средства за преместване на пчелите – работно облекло и було.

Подсъдимият паркирал в близост до фургона с кошерите. Започнал да товари плодниковите рамки с пчелните семейства в приготвените предварително сандъци в автомобила си.

Свидетелят С.П. познавал собственика на кошерите – св. И.И. ***. На св. П. му направило впечатление, че непознат човек извършва дейност около чуждите кошери. Телефонирал на собственика, като са се събрали четири човека - св. С.П., св. Н.Н., св. М.И. и пострадалият – св. И.И., които преустановили противозаконната дейност на подсъдимия, като потърсили и съдействие от органите на полицията.

Извършен бил оглед на местопроизшествието.

Назначена била и извършена съдебно – оценителна експертиза с участието и на експерт – пчелар. Заключението е, че 50 бр. плодникови рамки тип „Дадан Блат”, по отношение на които бил извършен опит за кражба, възлизат на 1500 лв. Констатирали и загинали 18 броя пчелни семейства на обща стойност 2700 лв. в резултат от изваждането им при лоши метеорологични условия от пчелните кошери.

В качеството на свидетели били разпитани И.И., М.И., С.П. и Н.Н..

С постановление на наблюдаващия прокурор от 29.04.2013г. инкриминираният лек автомобил бил върнат на собственика, удостоверено с протокол от 29.04.2013г.

С приемо – предавателен протокол от 15.03.2013г. приетите като веществени доказателства сандъци и рамки били възложени на отговорно пазене на св. И.М. – техен собственик.

При извършване на разпит в качеството му на обвиняем подсъдимият се възползвал от правото си и дал обяснения, в които признал вината си и дал подробни обяснения и изразил разкаяние за стореното, както и изразил желание да сключи споразумение с РП - Левски.

От приложената по делото справка от бюро съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

Подсъдимият П.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства, показанията на свидетелите и заключението на в.л., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 15.03.2013г., в землището на с.Градище, използвайки МПС направил опит да отнеме чужди движими вещи – 50 броя плодникови рамки „Дадан Блат”, ведно с пчелните семейства в тях, на обща стойност 1500,00 лв., от владението на собственика И.И. от. Деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

До приключване на съдебното следствие открадната вещ е заместена.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че отнема вещи, които са чужда собственост и че собственикът не е съгласен с действията му.

Съзнавал е общественоопасния характер на забраненото от закона поведение, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия П.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на досъдебното и съдебното производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Вещите, предмет на престъплението са възстановени, като подсъдимият е изразил разкаяние и съжаление.

Предвид изложеното съдът приема, че следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което го осъжда на пробация при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което в най – голяма степен съответства на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца.

Поради квалифициране на деянието по реда на чл. 197,т.3, във вр. с чл. 195, ал.1,т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, следва съдът да оправдае подсъдимия по първоначалното повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

По отношение на подсъдимия РП – Левски е повдигнала обвинение и по чл. 216, ал.5, пр.1, вр. с ал.1 от НК, за това че на 15.03. 2013г. противозаконно унищожил 18 бр. пчелни семейства на стойност 2700 лв., като с деянието са причинени значителни имуществени вреди.

В конкретния случай не е не е налице съвкупност от кражба и унищожаване на пчелните семейства. Умисълът на подсъдимия е бил да отнеме плодниковите рамки ведно с пчелните семейства, а не да ги унищожи. Съвкупността от двете престъпления е само привидна, тъй като отнемането на вещта поглъща накърняването на нейната субстанция, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика.

С оглед на изложеното, съдът признава за невинен подсъдимия в това, че е унищожил 18 броя пчелни семейство, поради което и го оправдава.

Следва веществените доказателства: 5 броя сандъци, опаковани с бели зеблени завивки и бяла лента с по 5 броя плодни рамки с пчели и 5 броя сандъци, опаковани с бели платна и с бяла лента вързани, опаковани, в които има по 5 броя рамки – плодникови рамки с пчелни семейства – предадени с протокол за отговорно пазене на И.И. – собственик – след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 120.00 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: