М О Т И В И по НОХД №288/2013г.

Левченска Районна прокуратура е повдигнала обвинение против С.М., ***, ЕГН *********, за това, че на 26.06.2013 г. в гр.Левски, обл.Плевен 20:30 часа на ул.”Хан Кубрат” в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №245/26.02.2013 г. на началник Група „ОП” в РУП Свищов към ОД на МВР Велико Търново, влязло в законна сила на 26.05.2013 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „Фиат *” без регистрационни табели, с рама №*, без съответно свидетелство за управление на МПС, престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание Представителят на Районна прокуратура – Левски в лицето прокурор Чавдар Мънев поддържа обвинението.

В хода на съдебното производство по искане на подсъдимият е даден ход на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК.

Назначен му е служебен защитник в лицето на определения от АК Плевен адвокат Ю.М. ***.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв. сл. защитник адвокат Ю.М. ***. Твърди, че разбира обвинението,признава се за виновен.

Проведено е съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава вината си. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти.

С определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще полза самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура – в лицето прокурор Чавдар Мънев с оглед характера на провежданото производство пледира за налагане на наказание при съобразяване на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК, като бъде заменено наказанието лишаване от свобода с по-лекото по вид, а именно – пробация с минимални пробационни мерки по чл.42а НК.

Съдът като подложи на анализ събраните в хода на досъдебно производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от тях, поради което прие за безспорно установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият С.М. ***, ЕГН *********.

На 26.06.2013г. съгласно предварително утвърден график, свидетелите В.Т. и А.К. - служители при РУП на МВР Левски изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.Левски. Около 20.30 часа на ул."Хан Кубрат" забелязали движещ се лек автомобил”Фиат *” без регистрационни табели, който спрели за извършване на служебна проверка. В хода на проверката установили самоличността на водача – подсъдимият С.М.,***, като същият не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство. За констатираното нарушение св.В.Т. съставил на обв.С.М., в присъствието на св.А.К., акт за установяване на административно нарушение , който бил подписан от подсъдимия без възражение. При извършена справка чрез ОДЧ при РУП Левски, се установило, че подсъдимия М. няма нито една регистрирана категория и отпечатано свидетелство за управление на МПС, т.е. същия е неправоспособен водач, поради което образувано настоящото незабавно производство.Видно от справка от сектор КАТ - ОДП - Плевен, подсъдимия С.М. няма нито една регистрирана категория и отпечатано свидетелство /неправоспособен водач/. Видно от Наказателно постановление № 245/26.02.201Зг. /влязло в законна сила на 26.05.2013г./ на Началник група ОП в РУП - Свищов /л.6/, на подсъдимия С.М. било наложено административно наказание за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на осн. чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, т.е. за също деяние е наказан по административен ред.

В тази връзка е констатирано наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпно деяние и било образувано незабавно производство № 46 по описа на РП Левски за 2013 година.

В хода на разследването подс.М. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като се признава за виновен в извършването на престъплението.

В хода на разследването е изискан и приложен бюлетин за съдимост на С.М., от който е видно, че същият не е осъждан , но му е наложено административно наказание по чл. 78А от НК, за това че на 26.02.2013 г. управлявал МПС без съответно свидетелство за управление / нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, от което се установява, че същия е извършил престъпно деяние, за което му е повдигнато обвинение в едногодишния срок от наказването му по административен ред.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на незабавното производство писмени и гласни доказателства, неоспорени от подсъдимия, а именно - се доказва от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите, АУАН, Наказателно постановление № 245/2013 г., справка от сектор КАТ при ОДП Плевен и др. писмени доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в своята съвкупност доказват фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението си подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 НК,вр с ал . 1 от НК.

От обективна страна – на 26.06.2013 г. в гр.Левски, обл.Плевен 20:30 часа на ул.”Хан Кубрат” в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №245/26.02.2013 г. на началник Група „ОП” в РУП Свищов към ОД на МВР Велико Търново, влязло в законна сила на 26.05.2013 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „Фиат *” без регистрационни табели, с рама №*, без съответно свидетелство за управление на МПС.

От субективна страна подсъдимия М. е извършил горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на извършваното и на неговият резултат, като е искал настъпването на последния, т. е при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.

Поради изложените по – горе правни и фактически съображения СЪДЪТ призна подсъдимия С.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 343 в ал. 2 НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, самопризнанието на подсъдимия ,което се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан за престъпления от общ характер,съдействието му за разкриване на обективната истина както на незабавното производство, така и в хода на съдебното следствие признавайки фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт; критичното отношение и му и при тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание пробация по вид при условията на чл.55, ал.1, т.2, буква „б” от НК, а вземайки предвид доказателствата за обществената опасност на подсъдимия определи размера на наказанието по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 и 3 от НК на минимума предвиден в закона – 6 години месеца.

Разноски по производството не са направени.

Съдът се произнесе и по мярката за неотклонение на подсъдимия М. “Подписка“ взета на незабавното производство, за която прие , че следва да остане същата до влизането на присъдата в сила.

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: