РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _11.04. 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети март_ 2014 г. в състав:

 

                           Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря _В.Д.  и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело № 28 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от „К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К.И., с ЕГН**********, чрез пълномощника си адвокат П.А. против наказателно постановление №15-1502793/06.01.2014г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., затова че като работодател на 03.12.2013г. в10:45ч. е допуснал до работа в кафе – аперитив „К.” лицето М.Г., изпълняваща при проверката работа като сервитьор, преди да се предостави срещу подпис заверено уведомление за сключен трудов договор от ТД на НАП.

          Според жалбоподателя наказателното постановление е издадено от неовластено лице, чиито правомощия не включват издаването на  наказателно постановление.

          На следващо място намира, че от обективна страна не са извършили твърдяното в НП административно нарушение. Съображенията са, че лицето М.З., за която контролните органи са установили, че към момента на проверката изпълнява работа като сервитьор, не е наемано на трудово, или каквото и да е правоотношение в дружеството.

          Твърди се, че в деня на проверката – 03.12.2013г. барманът, който е бил на смяна – Ф.С. самоволно, без знанието и разрешението на работодателя е помолила своята приятелка М.Г. да й помогне в заведението, като е уговорила същата, че „ще я тества” за сервитьор и ако се справи, да я предложи за назначение.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Предлага ако съдът счете, че постановлението следва да бъде потвърдено, че е извършено нарушението, да измени същото, като вземе предвид, че това е първо нарушение. 

За ответника по жалбата се явява ЮК И., която моли съда да остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Счита, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установено, че лицето заварено да предоставя работна сила като сервитьор. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, съдът счита, че следва да бъде намален размера на имуществената санкция.

Установява се от приложените писмени доказателства, че на 09.12.2013г. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършена проверка в обект кафе аперитив „К.” в *** и при проверка на документите на същия, извършена на 05.12.2013г. е констатирано нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в следното: Работодателят „К.” ООД *** е допуснал до работа в обекта на 03.12.2013г. в 10:45ч. лицето М.Г., изпълняваща при проверката работа като сервитьор, преди да му предостави срещу подпис заверено уведомление за сключен трудов договор от ТД на НАП. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, във вр. с чл.4, ал.3 от Наредба №5.

На основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

За нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на „К.” ООД имуществена санкция в размер на 2000лв.

От показанията на разпитаните свидетели – служители в Д ИТ – Плевен се установява, че е извършена проверка в обекта. При последната е констатирано, че едно от лицата, което е заварено на място, няма сключен трудов договор. При проверката на документите работодателят е представил трудов договор на лицето, което е заварено да работи, но регистрацията е направена след извършване на проверката. Свидетелката А. е категорична, че лицето е работело с материалите на работодателя, с работно място, работно време. Свидетелката А. сочи, че не е останала с впечатление, че заведението работи при режим на самообслужване, тъй като са били обслужени от сервитьор. В момента на проверката в заведението са се намирали барманката и две сервитьорки.   Установява се от показанията им, че заведението е било пълно с клиенти към момента на проверката.

Показанията на двамата свидетели са логични, последователни, непротиворечиви, дадени въз основа на техните лични възприятия относно фактите, дадени са добросъвестно, и съответстват на писмените доказателства, приложени към делото. На основание изложеното съдът кредитира показанията им като достоверни.

По искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите С., Г. и Ч..

Свидетелката С. сочи, е работела в заведението, че се е налагало на клиентите да се сервира, тъй като същите не са имали желание да отидат до бара и да си вземат поръчките. Твърди, че й е било трудно да приема поръчки и да сервира на капризни клиенти, е помолила приятелката си М. да й помага за няколко часа на ден в заведението. Твърди, че не е уведомявала управителя, тъй като не е знаела, че трябва да го стори. Свидетелката С. обещала на приятелката си, че ще й заплаща по 10 лв. за времето, през което ще й помага по 2 часа на ден. Заявява, че е уведомила съпругата на управителя за извършената проверка. Категорична е, че не е уведомила управителя, когато е решила да вика М. да й помага. Самата свидетелка не отрича, че М. е сервирала на клиентите, според нея на „капризните”. Показанията на свидетелката са нелогични в частта им, в която твърди, че е договорила със свидетелката М.Г. започването на работа на последната и размера на трудовото й възнаграждение, доколкото на свидетелката не са й възлагани такива функции. Още повече, че видно от приложените към делото писмени доказателства, свидетелката С. е отправила предизвестие към работодателя по реда на чл. 326 от КТ, като по време на проверката вече срокът на предизвестието е започнал да тече.

Показанията на свидетелката С. противоречат на показанията на свидетелката Г.. Последната твърди, че е имала уговорка с приятелката си св. С. да й се заплаща след като се сключи трудов договор и че Ф. не е обещавала да й заплаща пари за труда и че следва да получава по 10 лв. на ден.

Поради наличие на противоречие в показанията на свидетелките съдът не кредитира показанията на св. С. и Г..       

Разпитана е и свидетелката Ч., която заявява, че барманката е допуснала свидетелката Г. на работа. Показанията на тази свидетелка не се кредитират от съда, тъй като свидетелката е в трудово правоотношение с работодателя, поради което същата се явява заинтересована от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ, като е допуснал до работа лицето М.Г., без да е сключил трудов договор с него.

Според съда при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на жалбоподателя. НП е издадено от компетентно лице. И АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, поради което наказателното постановление не съдържа пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност.  

Съдът съобрази, че след извършване на нарушението е сключен трудов  договор и нарушението е извършено за първи път, поради което счита, че следва размерът на така наложената имуществена санкция да бъде намален до предвидения минимален размер от 1500 лв.    

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-1502793/06.01.2014г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЕТ „К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от К.И., с ЕГН **********, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба №5, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на хиляда и петстотин лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       

 

       СЪДИЯ: