гр.
ЛЕВСКИ, 09.06.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети
май 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.дело №73 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от К.К. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №2504/12.12.2007 г. на
Началник РУП – Левски.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно на няколко основания. На първо място се
излагат съображения за изтекла погасителна давност, предвид обстоятелството, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.03.2014 г., но в
същото се твърди, че нарушението е извършено на 26.11.2007 г. Сочи се още, че
не става ясно с какъв точно уред е засечена скоростта на движение на процесния
автомобил, както и че действащото законодателство вече не предвижда санкция
лишаване от правоуправление за вмененото нарушение, поради което следва да бъде
приложена по леката законова разпоредба.
По делото са изпратени писмени бележки от упълномощен
процесуален представител на жалбоподателя – адв.А.Д. ***. В последните защитата
излага становище, че в наказателното постановление липсват изискуемите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита, че не става ясно по какъв
начин и на основата на какви доказателства наказващият орган е приел за
доказано, че К. виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, т.1 от ЗДвП, тъй като
в процесното наказателно постановление горните обстоятелства не са описани.
Излагат се съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло и поради изтичане на предвидените
в закона абсолютни давностни срокове. Позовавайки се на препращата разпоредба
на чл.11 от ЗАНН по отношение на института на давността, уреден в чл.80 и чл.81
от НК, защитата излага твърдения, че санкционирането на К. се изключва, поради
изтичане на шест години и четири месеца от извършване на деянието до връчване
на санкционния акт, т.е. на абсолютната погасителна давност.
Моли съда на посочените основания да постанови решение, с
което да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №2504 на 27.11.2007 г. за
това, че на 26.11.2007 г., в 18:36 часа, в с.Българене, ГП-Е 83, км.48+513,
посока Русе, управлява лек автомобил „Мерцедес *” с рег. № * със скорост 93 км./ч.,
при допустима за населено място 50 км./ч. – 43 км./ч. превишение. Отразено е
още, че скоростта е засечена и фиксирана с техническо средство TR 4 №126/97 г., показана и
видяна от водача – дата, час и засечена скорост. Посочена е като нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Иззет е като доказателство за извършеното
нарушение контролния талон на водача с №*.
Актът е връчен лично на жалбоподателя на 26.11.2007 г. срещу подпис, без
възражения от негова страна.
Въз
основа на направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на К. кумулативно две
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и два месеца лишаване от
право да управлява МПС, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от процесуалния представител на К.
в представените писмени бележки, касаещо липсата на доказателства, които да
установяват по безспорен и несъмнен начин вмененото на жалбоподателя нарушение.
В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя А.К. и
свидетеля – очевидец на нарушението Н.Н., и двамата служители при РУП – Левски.
В показанията си твърдят, че поради изминалия дълъг период от време не си спомнят
нищо конкретно по случая, дори и след предявяване на съставения против
жалбоподателя АУАН. От приложеното по делото копие на състава на наряда от дата
26.11.2007 г. е видно, че именно свидетелите К. и Н. са били на смяна в
интервала от време: 09-20 часа на посочената дата, със служебен автомобил с
рег. № С
От
разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от
описаното в акта и наказателното постановление техническо средство TR 4 с №126/97 г. се установява,
че действително на 26.11.2007 г., в 18:36 часа, е засечена скорост от
Изминалият
дълъг период от време, съобразно изложеното по – горе, правят основателно възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя за погасяване на наказателното
преследване, поради изтичане на абсолютния давностен срок от три години,
считано от датата на извършване на деянието. В административно – наказателното
производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, които изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Препращането е
общо и важи за всички обстоятелства, които изключват административно –
наказателната отговорност, включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна
уредба на давността за наказателно преследване. Съществува уредба единствено на
давността за изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в
законна сила наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата
разпоредба на чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, давността е две години /в редакцията й към датата на деянието/,
която се явява по – благоприятна за нарушителя, с оглед по – краткия давностен срок
за наказателно преследване. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от
довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от прекратяването
им. При всички случаи обаче, независимо от това колко пъти е спирана или
прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока
по чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. наказателното преследване се погасява с
изтичане на три години, считано от датата на довършване на деянието.
В
конкретния случай, против жалбоподателя е съставен акт за извършено
административно нарушение на 26.11.2007 г. Следователно още към 26.11.2010 г. е
изтекъл тригодишния абсолютен давностен срок. С изтичането му, независимо от
спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще административно –
наказателното преследване, включително и възможността да бъде реализирана в
бъдеще отговорността на нарушителя. В конкретния случай няма никакви данни по
делото, които да оправдават несвоевременното връчване на издаденото на
12.12.2007 г. наказателно постановление, а именно повече от шест години,
считано от датата на издаването му. И тъй като към датата на връчването му – 12.03.2014
г., вече е била изтекла абсолютната погасителна тригодишна давност за
наказателно преследване, не може да се приеме, че давността е била прекъсната с
това действие от страна на наказващият орган. Пропускането на абсолютния
давностен срок е заличило деянието, като единствено годно основание за налагане
на административно наказание. Следователно издаденото вече наказателно
постановление не може да служи за осъществяване на давностно погасена
административно – наказателна отговорност.
Освен
изложеното по – горе, към настоящият момент, при висящност на производството, с
последващи изменения в ЗДвП е отменено наложеното на жалбоподателя наказание
„лишаване от право да управлява МПС”. То не съществува в закона въобще, като
предвидена санкция за вмененото нарушение. При това положение, макар и към
датата на деянието – 26.11.2007 г. да е действал закон, в който е било
предвидено това наказание, то следва да се отчете наличието на последващи
безспорно по – благоприятни разпоредби по силата на чл.3, ал.2 от ЗДвП. Това би
могло да се коригира от съда, но само при наличие на годно основание за
ангажиране на административно – наказателната отговорност на К., а именно
- непогасено по давност деяние. В
конкретния случай, с пропускането на абсолютния давностен срок, направеното искане
в жалбата за приложение на по – благоприятния закон при условията на
евентуалност, се явява неоснователно.
На
посочените по – горе основания съдът намира, че издаденото наказателно
постановление против жалбоподателя следва да бъде изцяло отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №2504/12.12.2007 г. на
Началник РУП – Левски, с което на К.К.
***, с ЕГН **********, са наложени кумулативно две административни наказания -
глоба в размер на 200 лева и два месеца лишаване от право да управлява МПС, на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: