МОТИВИ към присъда, постановена по НДОХ №232/2016г. по описа на РС гр. Левски

 

Обвинението срещу подсъдимия Н.С.О., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, ученик в ***, самостоятелна форма на обучение, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** основание чл.331, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, , че на 28.11.2015г., в гр.Левски, обл.Плевен, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, по непредпазливост запалил имущество със значителна стойност 27020.00лв. – чужд имот, едноетажна обслужваща монолитна сграда в двора на ПГЛТП (бивша столова), със застроена площ 250 кв.м., състояща се от избени помещения, столова, помощни помещения и таван и покривна площ 168.76 кв.м., включваща двата етажа покрити с покривни керемиди от по 84.38 кв.м., подпокривна дървена конструкция 11.2 куб.м., скара за захващане на обшивката 250 м. покрита са капаци на била и ръбове 29м., находящ се на ул.”Антим І” №11, публична държавна собственост - акт №2456/11.06.2003г., одобрен от областен управител на област Плевен Н.М., в резултат на което са последвали значителни вреди на стойност 5697.28 лв. при изгарянето на покривната конструкция.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу  подсъдимия О. така както е предявено, счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага наказание към минимума, определен от закона. Предлага минимално наказание лишаване от свобода, което бъде отложено с изпитателен срок.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия изразява становище, че деянието и формата на вина са категорични Относно индивидуализацията на наказанието, счита, че при определяне размера на наказанието, съдът следва да вземе предвид оказаното пълно съдействие от страна на подсъдимия за установяване на обективната истина по делото, направените самопризнания от него по време на разпита пред полицията. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства по отношение на подзащитния му, могат да бъдат предприети мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Моли съда на основание чл.305, ал.5 от НПК след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение да го освободи от наказателна отговорност и му наложи съответната възпитателна мярка. Алтернативно защитникът на подсъдимия прави искане, ако съдът не уважи така направеното искане по – горе да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” , предл. последно от НК, като му наложи наказание обществено порицание. Счита, че това наказание би изиграло своята генерална и специална превенция и би съответствало на обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.О. на 28.11.2015г. се уговорил с приятели да излязат и отидат в сградата на Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост в гр.Левски, като О. носел дърва от дома си. Като стигнали пред дома на св. В.Г., подсъдимият поискал да му даде въглища. Заедно тръгнали към сградата на училището, която първоначално е била столова, но към този момент била с ограничен достъп. Сградата се състояла от избени помещения, столова, помощни помещения и таван. Имала статут на едноетажна постройка, но вътре със стълби и таванско помещение. Когато подсъдимият заедно със свидетелите  И.Г., В.Г. и В.Я. пристигнали, отишли до сградата на столовата и влезли вътре, тъй като вратата била отключена. Качили се на втория етаж, което представлява таванско помещение. Мястото им е било познато, тъй като и друг път са се събирали в училището. Подсъдимият О. видял метална кофа и в нея поставил носените от него дърва и въглища и запалил огън. По това време пристигнали свидетелите А.М. и А.А.. Помещението силно се задимило и последните свидетели останали около 10 мин. и Излезли. Отвън изчакали и св. В.Г. и си тръгнали. Подсъдимият О. останал вътре със свидетелите В.Я.И.Г., докато огънят продължавал да гори. Когато решили да си тръгват, в интервала 22:00 – 23:00 ч. подсъдимият изсипал жарта от огъня в кофата, която изсипал на дървения под. Жарта все още тлеела.

След като подсъдимият си тръгнал заедно със свидетелите Я. и Г., неизгасеният от него огън от жарта се разгорял и обхванал таванската част на сградата. Покривът представлявал дървена конструкция и керемиди, а таванът бил с гредоред с рогозка – вътрешно. Разгорели се от конструкцията на тавана материали. Пожарът възникнал в горими материали на сграда, на която покривната и таванската конструкция са горими. За бързото разпространение на пожара спомогнали наличието на отвори в стените(врати и прозорци), както и силният вятър при възникването на пожара. Около 06:00 часа на 29.11.2015 г. в РСПБЗН Левски бил получен сигнал от ОДЦ при РДПБЗН Плевен, че сградата, бивша столова в двора на Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост гори. На място пристигнал пожарен автомобил и започнало гасенето на пожара. Вследствие на пожара изгорял таван и покривна площ от 168.76 кв.м.,включваща двата ската покрити с покривни керемиди от по 84.38 кв.м. подпокривна дървена конструкция 11.2 куб.м. скара за захващане на обшивката – 250 м., покрита с капаци на била и ръбове – 29 м.

 В резултат на разгорелия се пожар е нанесено увреждане на покривната конструкция в размер на 5967.28 лв. Увреждането включва двата ската, покрити с глинени кернемиди от по 84.38 кв.м. всеки, подпокривна дървена конструкция 11.2 куб.м., скарата да захващане на обшивката – 250 лин. метри, покриването с капаци на била и ръбове – 29 лин. метри. Директорът на ПГТЛП е Г.Л.. Имотът, предоставен за управление, представлявал публична държавна собственост.

 По случая било образувано досъдебно производство.

С протокол от 30.11.2016г. е извършен оглед на местопроизшествието.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели по случая. Назначена е пожаро - техническа експертиза, от заключението на която се установява, че сградата е с тухлени стени. Хоризонталната таванска конструкция е от дървенигреди и летви с поставен камъшит, обмазан с мазилка (каратаван) и покрит с цигли на дървена конструкция. Най – вероятно пожарът е възникнал  в таванската част на сградата. Това се потвърждава от направения оглед и от пристигналия екип на ПБЗН, който е заварил най – силно прогаряне на тавана и покрива в посока юг от стълбището, което води до тавана. В помещенията на сградата са горели само падащите от конструкцията на тавана материали.

Като най – вероятна причина за възникналия пожар в заключението на пожаротехническата експертиза е посочено небрежно боравене с открити източници: запалки, кибрит, цигари и въглени /жар/.

В заключението на експертизата е изследвано, че светещата жар достига температура 500-550 градуса по С. При поливане с вода/студен чай/ се загасява част от повърхностния слой. В зависимост от големината на въглена, в него остава сърцевина с висока температура, която след определено време проявява отново на повърхността на въглена. Недобре загасеният въглен е с температура 250-300 градуса по С. При стареенето на дървесината се снижава процентът на влагата, а това довежда до известно снижаване на гореизброените температури. Ако процесът на нагряване след изсъхване продължи, започва сложен процес на разлагане на влизащите в състава на дървесината вещества. Всички те са силно запалими и висококалорични.

При благоприятни обстоятелства и условия /вятър, ненавременни пожарогасителни действия, неспазване нормите на застрояване и др./би било възможно пожар да се разпространи в съседните на горящата сграда, но в конкретния случай реална опасност от разпространение към съседни сгради няма, тъй като най – близката сграда е на около 15-16 м.от горящата.

Сградата е необитаема и по време на пожара в нея не е имало хора, поради което не е имало опасност за живота на някой човек.

Назначена е и съдебно – оценителна експертиза, видно от която е, че стойността на сградата е 27 020 лева., а увреждането на покривната конструкция възлиза на 5 967.28 лв.

Подсъдимият е непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

В хода на досъдебното производство е назначена психолого – психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, видно от която е, че той е психично здрава личност – нисък вариант на нормална личностова разновидност.

Не е боледувал и не боледува от психично заболяване в тесен смисъл на понятието.

По време на деянието подсъдимият не е бил в в състояние на умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, респ. не  лишен от способността да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

По време на освидетелстването психичното състояние на О. е непроменено – касае се за психично здрава личност.

При проведеното психиатрично и психологично изследване не са установени данни за наличие на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да го лишават от способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Поради възрастова незрялост и характерови особености е прието, че освидетелстваният е податлив на външно влияние и зависим от поведението и „ценностите” не неформалната група, в която битува.Има собствено мнение и отношение, вкл. и към извършеното деяние.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

На основание чл.372, ал.3 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Н.С.О..

От обективна страна е установено, че на 28.11.2015 г. в гр. Левски, подсъдимият като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и деянието и като могъл да ръководи постъпките си, по непредпазливост е запалил имущество със значителна стойност 27020.00 лв., в резултат на което са последвали значителни вреди на стойност 5967.28 лв. при изгаряне на покривната конструкция.

Размерът на причинените вреди е над 14 МРЗ за страната, от обективна страна се доказва и квалифициращият по – тежко престъплението обективен признак значителни вреди.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при престъпна небрежност, обективирана в поведението на подсъдимия. О. не е предвиждал настъпването на съставомерен резултат, но отклонявайки се от дължимото поведение е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършените от него действия може да настъпи пожар. 

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Н.С.О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. чл.331, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Причина за извършване на престъплението е неспазване на установения в страната правов ред и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Н.С.О. съдът взе предвид признанието на вината, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, младата му възраст, характеристичните му данни.

Съдът съобрази и стойността на нанесените щети от престъплението.

С оглед на изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Предвид изложеното съдът приема, че следва подсъдимият Н.С.О. да бъде осъден на наказание „обществено порицание”.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 403.60 лв.

Веществените доказателства: 1 бр. шапка, 1 бр. черно яке, които се намират на съхранение в РУ на МВР – Левски, след влизане в сила на присъдата да се върнат на техния собственик – Н.С.О..

 Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

           

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: