гр. Левски, _28.03._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и осми февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело
№ _18_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от М.Н.М. ***-0938-003465/03.10.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР П. Твърди се, че както акта, така и самото наказателно постановление се
явяват незаконосъобразни и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното НП.
За ответника – редовно призован,
представител не се явява, не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна.
Видно от представеният по делото акт
за установяване на административно нарушение № 69969 /приложен на л. 9 от нахд
3134/16 на ПлРС – изпратено по подсъдност на РС Левски/, въз основа на който е
издадено обжалваното НП е, че същия е съставен на 14.09.2016 г., за нарушение
на 25.08.2016 г. около 10.30 часа на път ІІ-
Представено е и обжалваното
наказателно постановление, от което се установява, че за констатираните с акт №
69969/14.09.2016 г. нарушения, на основание чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
Към преписката е приложена /л. 13 от
нахд на ПлРС/ разпечатка от извършена проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” и от същата се установява, че действително на
25.08.2016 г. за автомобил с ДКН *** няма
активна застраховка „гражданска отговорност”.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
и свидетеля по акта, от показанията на които се установяват обстоятелствата
отразени в акта. Показанията на свидетелите не са противоречиви и съответстват
и на представените по делото писмени доказателства и съдът им дава вяра.
Свидетелите при извършване на проверката и съставяне на акта са изпълнявали
служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от
изхода на делото. Свидетелските им показания не противоречат и на представените
писмени доказателства.
В съдебно заседание е разпитан и един свидетел по искане на
жалбоподателя. От показанията на този свидетел се установява, че действително
на 25.08.2016 г. в посока гр. С. били спрени от органите на полицията, че след
проверка на документите на него му съставили акт, че е бил без колан, а на М. е
съставен акт че няма „гражданска отговорност” – с изтекъл срок на полицата е.
По същество показанията и на този свидетел не противоречат
на изложеното в акта и в НП.
Издаденият акт за установяване на
административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно
постановление са съставени от лица имащи съответните правомощия за това.
При съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и при издаването на наказателното постановление въз
основа на този акт няма допуснати нарушения на
процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършеното
нарушение е установено по един несъмнен и категоричен начин, за което е
наложено съответното административно наказание.
Действително акта, въз основа на който е наложено
административно наказание е съставен в по-късен момент – на 14.09.2016 г., а
нарушението е извършено на 25.08.2016 г., но съгласно разпоредбата на 34 от
ЗАНН акта за установяване на административно нарушение се съставя до 3 месеца
от установяване на нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването. В
настоящия случай нарушението е извършено на 25.08.2016 г. и акта е съставен
няколко дни по-късно – т.е. към момента на съставяне не е изтекъл нито 3
месечния срок от установяване на нарушението, нито 1 годишния срок от
извършване на същото, за да не може да бъде съставен такъв.
Що
се касае до представения в съдебно заседание акт за установяване на
административно нарушение № 69962, то видно от същия е, че върху него е
отразено, че е анулиран. Този акт е съставен в деня на установяване на
нарушението, но е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от
КЗ. Очевидно е, че е допусната техническа грешка при цифровото изписване на
нарушението, която е констатирана от административно наказващия орган, който е
анулирал този акт и не е издал наказателно постановление по отношение на него и
за да не бъде поставен нарушителя в неизвестност е съставен акт отразяващ
верните обстоятелства и вярната норма квалифицираща допуснатото нарушение, акта
е връчен надлежно на нарушителя и съответно въз основа на него му е наложено
наказание. Това е извършено и в съответствие с правомощията на административно
наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /чл. 53 ал.2 от ЗАНН/.
В настоящия случай, както бе посочено по-горе
извършеното нарушение, самоличността
на нарушителя и неговата вина са установени по безспорен начин. Друг е въпроса,
че административно наказващия орган е предпочел да анулира първоначално
съставения акт и да го остави без последствия, и да разпореди съставянето на
нов акт, отразяващ верния законов текст на допуснатото нарушение, който е бил
връчен по надлежния ред на нарушителя и в който нарушителя е вписал, че няма
възражения. Едва след съставянето на редовен административен акт,
административно-наказващия орган е пристъпил към наказването на нарушителя с
обжалваното НП.
Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът
приема, че съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са правилни и законосъобразни.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16-0938-003465/03.10.2016 г. на
Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л., с което на М.Н.М. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 638 ал.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 400 лв. за нарушение по чл. 638 ал. 3 от КЗ, допуснато на 25.08.2016
г., за което е съставен АУАН № Г 69969/14.09.2016 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: