гр. Левски, _04.07._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _десети
юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _156_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от С.П.Г. ***9-0293-000431/05.04.2019
г. на Началник РУП към ОД МВР П. РУ Л. Твърди се, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от представения АУАН № 771043 от
20.03.2019 г. е, че същия е съставен против жалбоподателката за това, че на 20.03.2019
г. около 20.35 часа, на път ****** при километър *********, като водач на МПС
лек автомобил ********** с рег. № *********, управлява с несъобразена скорост и
на ляв завой губи управление над автомобила и излиза в ляво, като се удря в
крайпътно дърво и прави ПТП с имуществени и неимуществени щети. Отразено е също
така, че водача не представя контролен талон към СУМПС и че виновно е нарушил
чл. 20 ал.2 от ЗДП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП.
В акта е отразено, че нарушителя се е подписал на 20.03.2019 г.
Представено и обжалваното НП, от което
се установява, че за посочените в акта нарушения на С.П.Г. на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лв. и на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200 лв.
В съдебно заседание са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителя В.Н.С. и свидетеля по акта Л.Н.Л.. От
показанията на същите се установява, че акта не е съставен на датата посочена в
същия – на 20.03.2019 г., че на посочените в акта дата и час св. С., в
качеството си на младши автоконтрольор по пътен контрол в РУ Л. е бил дежурен
на повикване и получил сигнал от дежурния, че има ПТП между гр. Л. и с. Г.,
след което посетил мястото на произшествието, но водачът към този момент бил
откаран в болницата, понеже имал наранявания. Установява се от показанията на
св. С., че акта е съставен на водача, след като е бил изписан от болницата за
движение с несъобразена скорост, както и че по-късно разбрали, че имало някакъв
колоездач, който й се изпречил и тя, за да го избегне кривнала и колата поднесла
по банкета. От показанията на св. Л. се установява, че той е присъствал само
при съставянето на акта, който е съставен няколко дена след самото ПТП, тъй
като водача е пострадал и е откаран с линейката, че при подписването на акта
свидетеля не е присъствал, а влязъл само колегата му, тъй като пострадалата е
била „на легло”.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява по един несъмнен и
категоричен начин към момента на нарушението жалбоподателката, в качеството й
на водач на МПС да не е носила контролния си талон и СУМПС, според отразеното в
акта и НП. Не се установява водача да е нарушил и разпоредбата на чл. 20 ал.2
от ЗДП. Видно от показанията на св. С. е, че същия е разбрал, че пред водача внезапно
е излязъл колоездач, поради което, за да бъде избегнат същия и за да не бъде
блъснат, Г. е „кривнала” и колата поднесла по банкета, в резултат на което е и
настъпилия удар в крайпътното дърво на управлявания от нея лек автомобил.
Очевидно е, че в случая не се касае до несъобразяване с пътните или
атмосферните условия, с релеф, видимост,
интензивност на движение, а се касае до случай при който водача на ППС е
направил всичко зависещо от него, за да предотврати настъпването на ПТП с
човешка жертва, каквато би бил неминуемо изникналия внезапно на платното
колоездач.
По делото не са представени
доказателства установяващи вменените на водача нарушения със съставения АУАН и
издаденото въз основа на него ПТП. Напротив /от показанията на св. С./ се
установява твърдението на жалбоподателката относно начина на настъпване на
ПТП-то и причината, поради която е „кривнала” и в резултат загубила
управлението на автомобила и напуснала пътното платно, след което се ударила в
крайпътно дърво. Жалбоподателката не е действала в нарушение на задълженията си
като участник в движението, а за да предотврати ПТП с много по-тежки последици,
каквито неминуемо биха настъпили при сблъсък с внезапно изникналия на платното
колоездач в тъмнината и без каквито и да било обозначения.
В настоящия случай не се касае само до
неправилно установена фактическа обстановка, но и до допуснати съществени
процесуални нарушения. Както бе посочено по-горе акта не е съставен и
предоставен на жалбоподателката за запознаване и подпис на посочените в него
дати. В НП се изброени всички хипотези на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДП –
като е преписан буквално текста от закона, без да се конкретизира за коя именно
от всички хипотези се наказва водача. Посочено е декларативно, че водача се е движил
Предвид изложеното, съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0293-000431 от 05.04.2019 г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л., с което на
С.П.Г. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. и на
основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушения по
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл. 20 ал.2 от ЗДП посочени в АУАН Д 771043/20.03.2019
г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: