В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_74_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от A.M. ***, ЕГН **********, против НП № 3971/02.12.2010г. на началник сектор ПП към ОД на МВР гр. Плевен.

Твърди, че на 21.01.2011г. получил обжалваното НП, с което му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от управление на МПС” за срок от 2 месеца, както и са мy отнети 10 к.т.; че обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 3971/21.11.2010г., в който се твърди, че на същата дата е управлявал МПС в населено място с превишена скорост от 41 км/ч.

Счита, че и актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в противоречие със закона и поради тази причина както самият акт, така и издаденото на негова основа наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да отмени в обжалваната част наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 21.11.20010г. A.M. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение №3971/21.11.2010г., затова че на 21.11.2010г., в 08.38 часа, на ПП-3, км. 49+196, с. Българене, разклон за гр. Свищов – гр. София, управлява лек автомобил №* със скорост 91 км./ч. в населено място. Скоростта е измерена, фиксирана с точен час и дата и показана на водача с техническо средство р-р ТR-4D с фабричен № 276/01. Превишение с 41 км/ч.; не носи СУМПС; не носи к.т. към СУМПС; не носи свидетелство за регистрация на МПС; не носи документ (полица) за сключена задължителна застраховка гражданска отговорност към момента на проверката, с което е нарушил чл. 21, ал.1, чл. 100, ал.1,т.1 пр.1 и 2, чл. 100, ал.1, т.2 и 3 от ЗДВП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, началник сектор ПП ОДМВР – Плевен е издал на 02.12.2010г. НП против С. с което за управление с превишена скорост, на основание чл. 182, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Д.А. и Ц.Ц..

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на отбелязаната дата в акта са контролирали пътното движение. На датата, посочена в акта срещу тях се е движел лек автомобил „Мерцедес”, на който техническото средство – радар е отчел звуково и светлинно превишение на скоростта – а именно – 91 км/ч. Спрели автомобила, поканили го да се запознае с показанията на радара, на които жалбоподателят не възразил.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни. Те са без родствена връзка с жалбоподателя, поради което и незаинтересовани от изхода на делото, дават добросъвестно показанията въз основа на личните си възприятия в качеството им на очевидци на нарушението.

Настоящата редакцията на чл. 182, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер на 300 лв. на водач, който превишава над 40 км/ч. разрешената максимална скорост в населено място.

Към момента на извършване на деянието съпоставяйки текстовете на т.4 и т.5 на чл. 182, ал.1, е видно че законодателят е предвидил за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, да се наказва: за превишаване от 31 до 40 км/ч. – с глоба от 150 лв. и един месец лишаване от право да управлява МПС.; за превишаване над 41 км/ч – с глоба от 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

От измененията в ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 10 от 2011г. е видно, че в редакцията на т.5 се санкционира превишаване на скорост над 40 km/h, т.е. от 41 km/h включително.

От изложеното следва изводът, че към момента на извършване на деянието превишаването на разрешената скорост точно с 41 км/ч. не представлява административно нарушение.

В редакцията на закона към момента на извършване на деянието, чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП са обхванати нарушения – превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч., а в т. 5 – превишаване на скоростта над 41 км/ч. В случая законодателят явно е пропуснал да санкционира скоростта точно от 41 км/ч, което се установява при съпоставка на т.2 и т. 3 на същия чл. 182, ал.1, в който е конкретно изброено – превишаване от 11 до 20 км/ч вкл. и превишаване от 21 до 30 км/ч. включително, в т. 4 – от 31 до 40 км/ч. вкл.

След измененията на закона, в последната му редакция т.5 на цитирания текст е изменена, като се санкционира превишаване на скоростта над 40 км/ч., т.е. и 41 км./ч. вкл.

С оглед на изложеното, съдът приема, че деянието не представлява административно нарушение, поради което и жалбоподателят не следва да носи административнонаказателна отговорност в обжалваната част.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3971/02.12.2010г. на началник на сектор ПП към ОДМВР гр. Плевен, в частта, с която на A.M. ***, ЕГН **********, на основание чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: