РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _27.04. 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _единадесети април_ 2011 г. в състав:

 

                           Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря _В.Д.  и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н. дело № 86 по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.А. ***, против наказателно постановление №4/11.01.2011 г. на Директора на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на основание чл.45, ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Жалбоподателят твърди, че изложената в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като на посочената дата и час, непълнолетната му дъщеря е била с придружител – пълнолетният К.Т., с който лично й е разрешил да излезе.

            Жалбоподателят А. поддържа в съдебно заседание депозираната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – гр.Плевен, не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с цялата преписка, взема становище да бъде оставена без уважение жалбата на Д.А., а издаденото наказателното постановление - потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 13.11.2010 г., около 00:10 часа, служителите при РУП – Белене: Г.Р. и А.В., при извършена специализирана полицейска операция за установяване на малолетни и непълнолетни лица, без придружител след 22:00 часа, пред заведение „Български извор” в гр.Белене, установили група от младежи, сред които била и непълнолетната дъщеря на жалбоподателя. Свидетелите снели самоличността на лицата от личните им карти. Отделили пълнолетните от непълнолетните, като пълнолетните лица освободили, а непълнолетните откарали в сградата на управлението, откъдето били предадени на родителите им срещу разписка.

Няколко дни по – късно, на 17.11.2010 г., на Д.А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №3/18.11.2010 г., за виновно нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето за това, че на посочените дата и място не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след 22:00 часа на непълнолетната си дъщеря: Е.А., с ЕГН **********.

 Въз основа на така съставеният акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на А. на основание чл.45, ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Описаната фактическа обстановка в съставения акт на жалбоподателя, и впоследствие дословно възпроизведена в издаденото наказателно постановление, не съответства на събраните по делото гласни доказателства.

Единственото безспорно установено обстоятелство по делото е, че дъщерята на жалбоподателя: Е.А., на посочените в акта дата и час, се е намирала на обществено място след 22:00 часа, заедно с група от младежи, и след проверка на самоличността им по лична карта е констатирано, че същата е едно от лицата, които не е навършило пълнолетие. В този смисъл са показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители - Р. и В., извършили проверката на самоличността на лицата.

Това обаче съвсем не е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето. За да е осъществен състава на вмененото нарушение, е необходимо жалбоподателят, освен да има качеството на родител /баща и законен представител на детето/, но и лично, именно в това си качество, съзнателно да не е изпълнил вмененото му с чл.8, ал.4 от същия закон задължение, изразяващо се в осигуряване на пълнолетно дееспособно лице, което да придружава непълнолетната му дъщеря след 22:00 часа на обществено място. На несъмнен извод, че А. е изпълнил това си задължение, навеждат непротиворечивите показания на разпитаните в качеството на свидетели Е.А. и К.Ц.. Последните описват фактическа обстановка идентична с тази, която излагат и полицейските служители, извършили проверката, поради което съдът ги кредитира като достоверни, въпреки пряката  заинтересованост на А. от изхода на делото, предвид близката й родствена връзка с жалбоподателя. А тя се изразява в това, че в групата младежи е имало както пълнолетни, така и непълнолетни лица, но същите са били разделени на две групи, без да е направен дори и опит от проверяващите полицейски служители да бъде установено, дали някой от освободените пълнолетни лица не е осигурен от родителя придружител на някой от непълнолетните.

При това положение съдът намира, че описаното деяние в акта и обжалваното наказателно постановление е несъставомерно. Както се установява от събраните по делото доказателства, жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, като е осигурил пълнолетно,  дееспособно лице за придружител на непълнолетната си дъщеря на посочените дата, място и час, поради което същият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на това административно нарушение. Неустановяването на това обстоятелство в хода на извършената проверка е довело до неправилно ангажиране на административно – наказателната отговорност на А. и до издаване на едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №4/11.01.2011 г. на Началника на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Д.А. ***, ЕГН **********, за виновно нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, е наложено на основание чл.45, ал.3, във вр. с чл.46, ал.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: