гр.
ЛЕВСКИ, 11.04. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети
март 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 491 по описа за 2011 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.А. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №1025//07.10.2011 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което
изцяло да отмени санкционния акт или да го измени, като наложените наказания
бъдат намелени до предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание, алтернативно
направените искания в жалбата се поддържат изцяло от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв.А.А. ***. Защитата излага доводи, че наказателното
постановление не е връчено, съгласно разпоредбите на ЗАНН. Счита, че връчването
на лице, което не е в роднински връзки с жалбоподателя, опорочава санкционния
акт до степен на неговата отмяна. Алтернативно излага подробни съображения за
прекомерно завишен размер на двете кумулативно наложени административни
наказания на А., при несъобразяване от наказващия орган наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето им към минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В
частта, с която на А. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174,
ал.1, пр.1 от ЗДвП, жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от
приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на 29.11.2011 г.
Жалбата е изпратена до съда, чрез административно – наказващия орган на 05.12.2011
г., т.е. подадена е преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано
от датата на връчването, поради което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
В
частта, с която на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1, пр.1 от същия закон и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от същия
закон, наказателното постановление не е обжалвано, не подлежи на обжалване с оглед
размера на наложените наказания за две нарушения, а именно по 10 лева за всяко
от тях на основание общата разпоредба на чл.59, ал.3 от ЗАНН, и е в влязло в
законна сила.
Разгледана
по същество в обжалваемата част, жалбата е частично основателна.
На
25.09.2011 г., около 03:45 часа, жалбоподателят А., управлявал в с.Обнова , по
ул.*, пред дом №*, лек автомобил „Пежо *
с рег.№ *. Бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР –
гр.Плевен - свидетелите А.Й. и М.П.. Тъй като водачът видимо изглеждал в
нетрезво състояние, контролните органи го изпробвали с техническо средство „Алкомер
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно се установява от показанията на разпитаните свидетели, както на
полицейските служители Й. и П., така и на доведения от защитата свидетел – Й.К.,
че жалбоподателят на посочените в акта, дата, час и място, е управлявал моторно
превозно средство след употреба на алкохол в концентрация от 0,73 промила,
установена по надлежния ред, с което е нарушил общата забрана да не се управлява
МПС под въздействие на алкохол. В обясненията си А. не оспорва констатациите,
описани в акта и наред с показанията на свидетелите, съдът ги кредитира изцяло
с доверие, поради тяхната логичност и непротиворечивост.
Установената
концентрация на алкохол в издишвания от водача въздух от 0,73 промила е в
границата на предвиденото в разпоредбата на чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Наказващият орган, вземайки предвид показанията на техническото средство, е
издал против И.А. обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложил кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Съдът констатира, че в акта погрешно е посочена като
нарушената разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП. Такава не е съществувала
нито към момента на констатиране на нарушението, нито към настоящият момент,
тъй като е отменено нейното действие още към
Съдът счита, че е неоснователно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че връчването на
наказателното постановление е опорочено, с което е допуснато процесуално
нарушение на чл.58 от ЗАНН, годно да обуслови отмяна на санкционния акт. Вярно
е, че в хода на съдебното производство се установява, че издаденото наказателно
постановление не е връчено лично на жалбоподателя, така както е отразено в
него, а на негов приятел - свидетелят Х., който не само е поел задължение пред
полицейския служител да му го предаде, но е изпълнил поетото задължение
своевременно. Съдът намира, че самото редовно връчване на наказателното
постановление има значение единствено за спазване на срока за оспорването му по
съдебен ред. Доколкото този срок е спазен от жалбоподателя и същият е
осъществил правото си на жалба следва да се приеме, че макар връчването да е
извършено по друг начин, различен от личното връчване на нарушителя, то на
последният е било своевременно съобщено за издаденото наказателно постановление
и за възможността да го обжалва пред съд. В този смисъл допуснатото нарушение
на чл.58, ал.1 от ЗАНН би обусловило евентуално уважаване на молба за
възстановяване на срока за обжалване на наказателното постановление, ако същият
е пропуснат по уважителни причини, а именно нередовното му връчване, но не и
неговата отмяна на това основание.
Съдът
констатира, че при индивидуализиране на наказанието, административно –
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства. При
определяне на наказанието глоба в размер на 200 лева, което е минималния
размер, предвиден в санкционната разпоредба, наказващият орган е съобразил
имотното състояние на жалбоподателя и обстоятелството, че е безработен. Но при
определяне на другото, кумулативно предвидено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от седем месеца, макар и в предвидените в правната норма
граници, наказващият орган е наложил наказание в размер, несъразмерен на
извършеното нарушение. Не е отчетена установената с техническото средство
концентрация на алкохол в издишвания въздух от 0,73 промила, което е малко над
минималната граница от 0,5 промила, определена в санкционната разпоредба. Жалбоподателят
е проявил добро процесуално поведение още при извършената проверка, признава
вината си и изразява разкаяние за извършеното в проведеното съдебно заседание.
Този вид нарушение на ЗДвП е извършено от него за първи път. Видно от справката
за нарушител от региона е, че А. е санкциониран четири пъти с влезли в законна
сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, които с оглед на
наложените наказания глоба в размер на 20 лева, не са с висока степен на
обществена опасност, поради което и деецът не следва да се счита с висока
такава. Съдът приема, че наказанието лишаването от право да управлява МПС за
един по – дълъг период от време, несъмнено би затруднило и оказването на помощ
от страна на А. на своята майка, полагаща грижи за възрастна жена, която често
се налага да транспортира до болнични заведения, поради което и определеният му
размер - за срок от 7 месеца, се явява нецелесъобразно и на това основание. Затова
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, следва
да бъде намалено към минималния му размер, предвиден в санкционната разпоредба,
и малко над него, а именно за срок от 2 месеца, което би съдействало в пълна
степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че наказателно постановление в неговата обжалваема
част следва да бъде изменено, съобразно изложените по – горе мотиви.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1025/07.10.2011 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, В
ЧАСТТА, с която на И.А. ***, с ЕГН
**********, са наложени кумулативно на основание чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 7 месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА срока на наказанието
лишаването от право да управлява МПС на ДВА МЕСЕЦА, като в ЧАСТТА, с която
на И.А. ***, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от същия закон
и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от същия закон,
наказателното постановление не е обжалвано, не подлежи на обжалване на
основание чл.59, ал.3 от ЗАНН и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: