РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 29.03. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и девети февруари 2012 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 495 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Х. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №2687/19.12.2011 г. на Директор на Дирекция Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.

Жалбоподателят твърди, че с издаденото наказателно постановление неправилно е санкциониран с глоба в размер на 3500 лева за това, че в качеството си на физическо лице – шофьор, е осъществил движение на извънгабаритно пътно превозно средство – зърнокомбайн, без разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя. Излагат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и при приложението на материалния закон. По същество се сочи, че за извършеното административно нарушение е следвало да се ангажира отговорността на превозвача – физическо или юридическо лице, а не на шофьора, управлявал пътното превозно средство. Сочи се, че наказателно отговорното лице в конкретния случай е лицето, представляващо собственика на пътното превозно средство, респективно – лицето наредило да бъде извършен превоза без разрешение, тъй като съответният подзаконов акт /посочената в наказателното постановление наредба/ задължава именно него да подаде заявление за получаване на разрешение, а не водача. Във връзка с това се твърди, че собственик на зърнокомбайна е „О.” ООД – * и това дружество се явява превозвач по смисъла на Закона за пътищата. Твърди се още, че макар и да е осъществил движение на зърнокомбайна на посочената в акта дата, то това е извършено по нареждане на работодателя и деянието не е извършено виновно от жалбоподателя. На изложените основания моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание до минималния размер в случай, че съдът приеме наказателното постановление за правилно издадено.

Ответната страна по жалбата не се представлява, но е представила писмени бележки след проведеното съдебно заседание, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че правилно е посочен конкретния текст на нарушената разпоредба от наредбата, като наказателното постановление съдържа и точно описание на нарушението. Сочи се още, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на шофьор на зърнокомбайна, тъй като е имало издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя, но водачът не го е представил пред контролните органи по своя вина. Твърди се, че коректно и в присъствието на нарушителя е извършено замерването с техническо средство – ролетка, както и че при определяне на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение. Моли съда да се произнесе с решение, с което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 22.12.2011 г. с писмо с обратна разписка. Жалбата е подадена до съда на 28.12.2011 г., преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.

Административно – наказателното производство против П.Х. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0003163 на 24.11.2011 г. за това, че на същата дата, около 11:30 часа, на път І-3, км.40 в посока гр.Бяла – гр.Плевен, зърнокомбайн марка „Лаверба”, модел „*”, с рама №*, е управляван от П.Х., като водачът осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. Отразено е, че необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което е констатирано, че зърнокомбайнът е с ширина 3.80 м., при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „А” от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ. Посочено е, че измерването е извършено с техническо средство ролетка, както и нарушената разпоредба – чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Въз основа на направените констатации в акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Х. на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева.

В хода на съдебното производства безспорно се установява, че на посочената в акта дата, час и място, жалбоподателят е спрян за проверка от компетентни длъжностни лица – свидетелите Н. и П., служители при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София. В хода на проверката констатирали, че жалбоподателят осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство без съответно разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя. Съставили му акт, след като установили от направеното техническо измерване с ролетка, че зърнокомбайнът е с ширина 3.80 м., при максимално допустима широчина 2.55 м. Съдът намира, че актът неправилно е съставен срещу Х., в качеството му на шофьор на посоченото извънгабаритно пътно превозно средство. В конкретния случая, наказателно отговорно е лицето, което представлява собственика на зърнокомбайна, респективно лицето наредило да бъде извършен превоза без надлежно издадено разрешение. Това е така, тъй като именно със Закона за пътищата, издаването на такова разрешение е вменено в задължение на лицата, които осъществяват съответната дейност – физически или юридически, и които са собственици на извънгабаритните пътни превозни средства. Именно те следва да подадат заявление за получаване на съответното разрешение, а не водачът, по отношение на който не тежи такова задължение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният зърнокомбайн е собственост на „О.” ООД – *, а жалбоподателят е в трудови правоотношения с това дружество, по силата на които изпълнява длъжността сервизен инженер. Следователно на Х. е било възложено от работодателя да извърши превоза и същият нито е бил длъжен лично да се сдобие с разрешение за осъществяване на движението на извънгабаритна техника, нито да знае, че дружеството – работодател е следвало да има издадено такова, като условие за осъществяване на превоза. В този смисъл са неоснователни твърденията в становището на ответната страна, че деянието е извършено виновно от шофьора на зърнокомбайна, тъй като саморъчно е написал като възражение в акта, че „го е забравил”. В Закона за пътищата няма състав на административно нарушение за неносене на съответното разрешение, пък и от направеното словесно описание на нарушението, със съставяне на акта не е вменено такова на Х.. Посоченото нарушение на процесуалните правила е особено съществено и представлява самостоятелно основание за цялостна отмяна на обжалвания санкционен акт.

Наред с горното съдът намира, че са основателни и направените в жалбата възражения, че посочената като нарушена разпоредба не съдържа състав на административното нарушение, което е вменено на жалбоподателя. Липсва посочване на нормата, която установява изискванията от гледна точка на максимално допустимите стойности за размерите на пътното превозно средство, с оглед преценката за необходимост от издаване на съответното разрешение от превозвача – собственик. Освен това е неправилно приложена санкционната разпоредба на чл.53 от Закона за пътищата. Същата предвижда наказание за физически лица, имащи качеството на управители на юридически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени изброените действия в това им качество, но не и чисто физическите изпълнители, какъвто се явява жалбоподателят. Безспорно е нарушено правото му на защита, което е също самостоятелно основание за цялостна отмяна на санкционния акт.

При така допуснатите нарушения на процесуалните правила е безпредметно да се изследва въпроса за коректност на направеното измерване с техническо средство – ролетка в хода на извършената проверка, с оглед проверка на необходимостта изобщо да бъде предприето от превозвача издаване на съответно разрешение от администрацията, управляваща пътя, както и справедливостта на наложеното наказание.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №2687/19.12.2011 г. на Директор на Дирекция Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на П.Х. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, административно наказание глоба в размер на 3500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: