Мотиви към присъда №25 от 06.06.2012 г., постановена по НОХД №189 по описа за 2012 г. на Районен съд - гр.Левски

 

            Срещу подсъдимия Н.Г. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 13.07.2011 г. от товарен автомобил „Ивеко” с рег.№ *, собственост на „Д.” ООД ***, спрян на отбивка преди указателна табела за входа на гр.Левски /откъм с.Асеновци/, обл.Плевен, отнел от владението на И.К. ***, чужди движими вещи – пари на обща сума 12009.63 лева, собственост на „Д.” ООД ***, без съгласието на представляващия дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия Г. и упълномощеният му защитник – адв.М.С. от ПАК, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите. По време на предварителното изслушване, конституираното като граждански ищец по делото ощетено юридическо лице се съгласява делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.. Моли за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца.

Подсъдимият Н.Г. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда за условна присъда.

            Защитата на подсъдимия пледира същият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден, като му бъде определено условно наказание лишаване от свобода към минималния срок предвиден в закона, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Н.Г.  ***, с ЕГН **********.

На 30.06.2011 г., подсъдимият бил назначен на работа като „продавач – разносна търговия” в „Д.” ООД – ***. Според длъжностната му характеристика, основна част от задълженията му се състояли в това да разнася своевременно предоставената му стока, както и да оформя документално действията си и да отчита приход от продажба, когато е натоварен с това. Понеже бил новопостъпил, пътувал по маршрути със свои колеги, назначени по – рано. Целта била да опознае маршрутите и обектите, които следвало да зарежда със стока. На инкриминираната дата – 13.07.2011 г., подсъдимият пътувал по маршрут от гр.Плевен, където били складовете на фирмата – работодател, към търговски обекти в гр.Левски. Бил заедно със своя колега – свидетелят И.К.. Двамата пътували с товарен автомобил „Ивеко” с рег.№ *, собственост на дружеството – работодател. Преминавайки през с.Обнова, обл.Плевен, подсъдимият и свидетелят К. оставили част от возената от тях стока. Срещу нея К. получил сумата от 4279.86 лева, които поставил в жабката на камиона, намираща се над волана. Жабката не се заключвала. Двамата продължили по маршрута, като посетили обекти в гр.Летница, обл.Ловеч, където също оставили стока, срещу която К. получил сумата от 7729.77 лева, които отново поставил в жабката при останалите пари. Подсъдимият и свидетеля продължили пътя си към гр.Левски, където трябвало да разтоварят останалата стока в склада на фирмата. Докато пътували от тръскането в камиона, парите с показали от жабката, което обстоятелство направило впечатление на подсъдимия. Преди табелата за вход в гр.Левски, свидетелят К. спрял камиона на отбивка и слязъл от него. Възползвайки се от отсъствието на колегата си в товарния автомобил, Г. решил да вземе парите, получени от оставената стока в посетените обекти. Подсъдимият взел цялата сума пари от жабката и я прибрал в найлонова чантичка, която носел със себе си. Сутринта на инкриминираната дата, при натоварване на стоката в гр.Плевен, към гр.Левски, с друг камион, тръгнал и свидетелят Т.. Същият трябвало да пристигне по – рано в склада в гр.Левски, за да освободи място за разтоварване на стока. Около 21:00 часа вечерта, тримата – двамата свидетели и подсъдимия, тръгнали обратно за гр.Плевен с камиона, управляван от К.. Когато пристигнали в гр.Плевен, без да се отбиват или спират някъде, К. констатирал липсата на парите, което следвало да отчете при продажбата на стока. За това обстоятелство, свидетелят информирал управителят на дружеството – свидетелят Д.П., който депозирал жалба в прокуратурата. Свидетелят К. от своя страна сезирал полицията в гр.Плевен, а впоследствие преписката била изпратена по компетентност на РП -   Левски с постановление на РП – Плевен. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски срещу Г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

 Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда, предвиден в НПК, писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, които съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната непротиворечивост, последователност и логичност, от представените контролни листи от инкриминираната дата, видно от които е количеството на разтоварената в обектите стока с посочения товарен автомобил, собственост на дружеството – работодател, управляван от свидетеля К., както и два броя разходни касови ордери за сумите 4279.86 лева и 7729.77 лева, получени лично от К. за заредената стока. Представена е и справка от Сектор КАТ при ОД на МВР – Плевен, от която се установява, че процесният товарен автомобил „Ивеко” с рег. № *, е собственост на ощетеното юридическо лице. На свидетелските показания, касаещи авторството на деянието, кореспондират обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия на досъдебното производство, в които подробно и логично излага времето, мястото и действията си по отнемане на инкриминираната сума.

            Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид направеното самопризнание от подсъдимия, изцяло подкрепящо се доказателствата, събрани на досъдебното производство.

            Деянието е извършено от подсъдимия Г. умишлено, при форма на вина пряк умисъл. То следва да се квалифицира, като престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите за неговото извършване, както и липсата на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Наличието на смекчаващи отговорността и вината обстоятелства – доброто процесуално поведение и чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславят единствено налагането по отношение на Г. на предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода към минималния размер от три месеца, предвиден за този вид наказание в НК.

Наличието на отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство - високата стойност на предмета на престъплението, а именно сумата от 12009.63 лева и нейното невъзстановяване на собственика, е мотивирало съдът да определи на Г. наказание лишаване от свобода, предвидено в състава на извършеното престъпление при условията на чл.54 от НК.  С оглед обаче на посочените по – горе смекчаващи обстоятелства, които не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, съдът е наложил на подсъдимия наказанието лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона за този вид наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.

            Тъй като съдът е определил на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода до три години, същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и предвид обстоятелството, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото изтърпяване с тригодишен изпитателен срок, като счита, че така определеният изпитателен срок ще окаже поправително и възпиращо въздействие по отношение на подсъдимия.

 

                                ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

            В наказателния процес срещу подсъдимия Н.Г. ***, е предявен граждански иск от ощетеното юридическо лице „Д.” ООД – ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.П. от ***, с ЕГН **********, за сумата от 12009.63 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.07.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

В качеството на граждански ищец по делото е конституирано ощетеното юридическо лице „Д.” ООД – ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.П. от ***, с ЕГН **********.

            Гражданският ищец, както лично, така и чрез процесуалния си представител – адв.К.В. от ***, молят съда да уважи изцяло предявения граждански иск, като основателен и доказан.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено, че на ощетеното юридическо лице, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление са причинени имуществени вреди в размер на 12009.63 лева, които не са възстановени на собственика.

            Съдът, като е признал подсъдимия Г. за виновен по повдигнато му обвинение, за това, че противозаконно е отнел от владението на свидетеля К., парична сума в размер на 12009.63 лева, собственост на гражданския ищец /дружеството - работодател/ счита, че следва и предявения иск да бъде уважен в пълен размер, като основателен и доказан. 

            Върху уважения размер на гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати държавна такса в размер на по 480.39 лева.

            При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените деловодни разноски от гражданския ищец в размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

  

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: