гр.
ЛЕВСКИ, _06.12.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _шести ноември_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело
№ 552 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от ЕТ „П.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от В.П. против наказателно постановление №15-1502183/03.09.2012г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно поради липса на извършено нарушение.
Сочи, че задължителна предпоставка за съставомерността на
нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ е наличието на трудово правоотношение между
работодател и работник и че такова правоотношение между ЕТ „П.” и лицето П.М.
нито е уговаряно, нито е възниквало. По тези съображения според жалбоподателя в
случая липсата на трудов договор обективно няма как да се третира като
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал1 от КТ и да доведе до основание за
ангажиране на отговорността по чл. 416, ал.5, вр. чл. 413, ал.3 от КТ.
Твърди се, че съществуващите към момента на установяване на
„нарушението” отношения между жалбоподателя и П.М. са от гражданскоправен
характер – произтичат от сключен договор по чл. 258 – 269 от ЗЗД и че
доказателства за наличието на това правоотношение са предоставени на наказващия
орган. Наличието на подобно правоотношение изключвало трудовото е правната
нужда от сключване на писмен трудов договор между възложител и изпълнител на
възложена работа. Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото жалбата е неоснователна.
Установява се от приложените писмени доказателства, че на 03.08.2012г. е
извършена проверка в обект: магазин за хранителни стоки и фурна, намиращ се в ***,
експлоатиран от ЕТ „П.”, представлявано от В.П. и документална проверка,
извършена на 13.08.2012г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен е
констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство по
осъществяване трудовите правоотношения: ЕТ „П.”, представлявано от В.П. в
качеството си на работодател на 03.08.2012г. е допуснал до работа в обекта
лицето П.М., с ЕГН **********, да изпълнява трудови функции (продавач –
консултант), без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма. При
извършената проверка на място в обекта на 03.08.2012г. в 09:50часа лицето е
заварено да престира работна сила като продавач – консултант. Вписано е в АУАН,
че лицето е заявило, че работи от 01.08.2012г. без сключен трудов договор, има
работно време, определено работно място и обслужва клиенти.
С това е нарушен чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление. Административнонаказващият орган за нарушение на чл.
62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложил на ЕТ „П.” на основание чл. 416,
ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на ЕТ „П.” имуществена санкция в
размер на 1500лв.
Приложен е констативен акт от 03.08.2012г. за извършената
проверка, при която е констатирано, че
към 03.08.2012г. в 09:50ч. в обект магазин за хранителни стоки ***, работи П.М.
като продавач.
Към делото е приложена декларация от П.М., в която е
декларирала, че работи във фирмата на ЕТ „П.” от два дни на длъжност продавач –
консултант с работно време от 07:00 – 12:00ч. и от 16:00-20:00ч.
Приложен е и граждански договор (за изработка/поръчка) между ЕТ
„В.” и П.М., според който възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълнява длъжността продавач – консултант в
магазин за хранителни стоки в срок до 07.08.2012г. Според клаузите на договора
възложителят се задължава да осигури достъп до обекта за изпълнение на
възложеното и в срок до 20.08.2012г. след приемане на извършената работа да
заплати на изпълнителя 50 лв.
Установява се от разпита на свидетелите, че при извършена по
сигнал проверка на място на 03.08.2012г. в хранителен магазин в ***, стопанисван
от ЕТ „П.” са установили, че в обекта работи лицето П.И., без сключен писмен
трудов договор. В хранителния магазин са заварили работещата И., която се е
намирала зад щанда и е продавала – работела с касовия апарат, обслужвала е
клиенти и е извършвала всички дейности, характерни за продавач.
Съдът дава вяра на свидетелите, които дават добросъвестно
показанията си. Същите са последователни, логични и дадени в резултат на
непосредствените им възприятия.
По искане от страна на жалбоподателя е разпитан свидетелят П.М.,
според показанията на която, тя се е съгласила да замести П.. Свидетелката
отказала подписване на трудов договор, тъй като била пенсионерка. Започнала
работа, дошли проверяващи, на които била обяснила, че работи по заместване.
Свидетелката заявява, че лично е попълнила декларацията, като е получила помощ.
Заявява, че всичко от написаното е вярно под въздействие от страна на
проверяващите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 62,
ал.1 от КТ, като е допуснал до работа лицето П.М., без да е сключил трудов
договор с него.
Съдът счита, че отношенията между жалбоподателя и М. са
трудови въпреки съставения между тях граждански договор и съдържат характерни
белези на трудово правоотношение. Самата свидетелка М. заявява, че е имала
уговорка с жалбоподателката да я замества, да работи в магазина. Трудовото
правоотношение предпоставя нееднократност на насрещната престация. Характерно
за трудовото правоотношение е, че се престира работна сила при упражняване на
конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи. Това са работно
време, работно място, характер на извършваната работа, трудово възнаграждение.
Съдът счита, че всички тези елементи на трудовия договор се съдържат в писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, доколкото при гражданските договори се уговаря определен резултат по реда на ЗЗД, а при
трудовите – работна сила. Задължението на изпълнителя е да реализира и предаде
на възложителя готовия резултат, като извършва работата самостоятелно и на свой
риск.
В случая не сме изправени и пред договор за поръчка, тъй като
с договора за поръчка едната страна възлага на другата страна да извърши
определени правни действия и постигането на правен резултат.
За разлика от гражданския договор, трудовият договор е договор
с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции. В случая е
определено работно време, работно място, както и трудово възнаграждение.
Вписано е в представения граждански договор, че в срок до 20.08.12г. след
приемане на извършената работа да се изплати на изпълнителя посочената сума.
Съдът счита, че в случая представеният граждански договор прикрива трудово
правоотношение, поради което жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, предвидено в разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ.
Според съда при съставяне на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на
жалбоподателя. И АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, поради което
наказателното постановление не съдържа пороци, които да водят до неговата
незаконосъобразност.
С оглед на констатираното нарушение законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Законодателят е предвидил санкция в размер на 1500 лв. до 15000 лв. Наложената
санкция е в минималния предвиден размер, поради което не съществува възможност
същата да бъде намалена.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-1502183/ 03.09.2012г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЕТ „П.”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от В.П., е
наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: