Срещу
подсъдимия В.Г. от ***, понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пазарджик, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 02.09.2012 г., около 17:20 часа, по път
ІІ-52, на входа на с.Деков, обл.Плевен, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №16600/11.01.2012 г. на ВРИД
Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пловдив, влязло в законна сила на
12.03.2012 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление,
управлявал МПС – лек автомобил „Хюндай *“ с рег.№ *, без съответно свидетелство
за управление.
Престъпление
по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният
му служебен защитник – адв.С.Х. ***, производството по делото е проведено по
реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Г.. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли
за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца.
Подсъдимият В.Г. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да му наложи наказанието, предложено
от представителя на прокуратурата – лишаване от свобода в минимален размер, за
срок от три месеца, при отчитане наличието на смекчаващи вината и отговорността
му обстоятелства. Счита, че са налице и основания за приложение на чл.25, във
връзка с чл.23 от НК, поради което и с оглед на процесуална икономия, тъй като
подсъдимия се намира в Затвора – Пазарджик, моли съда да групира наложеното на Г.
наказание по настоящото дело, с наложеното му наказание по преходното осъждане.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият В.Г. ***, с ЕГН **********.
На 02.09.2012 г.,
свидетелите Б.Д. и М.И. ***, по повод получен сигнал за извършена измама в
с.Драгаш войвода, обл.Плевен, изградили КПП на път ІІ-52, вход – изход с.Деков,
по посока с.Бяла вода, и двете села в обл.Плевен. Целта на изградения пункт
била да бъдат спрени и проверени два автомобила – червени на цвят и намиращите
се в тях лица. Около 17:20 часа, от посока с.Бяла вода, към патрулната кола се
движили два автомобила, отговарящи на даденото описание. Свидетелят И. спрял първият
движещ се лек автомобил, марка „Фолксваген *“, а свидетелят Д. – вторият лек
автомобил, марка „Хюндай *“ с рег.№ *. Последният бил управляван от подсъдимия,
на който свидетеля Д. поискал документите му за проверка. Г. не представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. За констатираните
нарушение на ЗДвП, свидетелят И., в присъствието на свидетеля Д., съставил на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, който последния
подписал без възражения.
По случая било образувано
досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен
съд – Левски срещу Г., за престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от
НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство,
при условията и по реда, предвиден в НПК. Видно от акт за установяване на
административно нарушение №473/2012 г. е, че такъв е сътавен против подсъдимия
за това, че на 02.09.2012 г., на посочените час и място, управлявал
инкриминирания лек автомобил, без да е правоспособен водач.
С наказателно постановление
№16600/11.01.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Пловдив,
влязло в законна сила на 12.03.2012 г., подсъдимият бил санкциониран за същото
деяние, а именно: за управление на МПС, без съответно свидетелство за
управление.
Видно от приложената справка
за нарушител от региона, издадена от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Плевен, подсъдимият Г. е неправоспособен водач и няма издадено свидетелство за
управление на МПС.
Изложената фактическа
обстановка се установява, освен от изброените по – горе писмени доказателства,
но и от показанията на разпитаните полицейски служители в качеството на
свидетели, чиито показания, обективирани в съставените протоколи за разпит на
досъдебното производство, съдът кредитира като достоверни, предвид логическата
им последователност и съответствието им на останалите доказателства по делото.
Предвид обстоятелството, че самопризнанията на
подсъдимия напълно се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че В.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.343в, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК, поради което следва да носи наказателна отговорност по горепосочения
текст. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази
наличието на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Същият е
осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като по две от тях му е било
наложено наказание лишаване от свобода, което да изтърпи реално в затвор. Наред
с това, видно от справката за нарушител от региона, подсъдимият Г. е и системен
нарушител на установените в ЗДвП правила, въпреки че не е придобил по
съответния ред право да управлява МПС. Това от своя страна характеризира особено
негативно неговата личност, поради което съдът намира, че следва да му бъде
наложено наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление, а
именно лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
вината и отговорността му обстоятелства. И тъй като са само три: добро
процесуално поведение, оказано съдействие за разкриване на обективната истина
по делото и изразеното разкаяние за извършеното, не съставляват многобройни по
смисъла на чл.55 от НК, което е пречка да се приложи тази разпоредба в
конкретния случай.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, причините и мотивите за неговото извършване, превеса
на смекчаващите обстоятелства над отегчаващите такива. Горното е мотивирало
съда да определи на Г. наказание лишаване от свобода към минимума, и малко над
него, а именно за срок от шест месеца. Тъй като делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие и наказанието лишаване от свобода на подсъдимия е
определено при условията на чл.54 от НК, съдът на основание императивната
разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК е намалил неговия размер с 1/3, като е
постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
Налице са предпоставките на
чл.25, ал.1, във вр. С чл.23, ал.1 от НК. От изисканата актуална справка за
съдимост по отношение на подсъдимия Г. се установява, че извършеното на
02.09.2012 г. деяние по настоящото дело и извършеното на 02.11.2012 г. деяние
по преходното му осъждане с протоколно определение №264/06.12.2012 г., с което
е одобрено споразумение по н.о.х.д. №2115/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
влязло в законна сила на 06.12.2012 г., се намират в условията на реална
съвкупност, преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях.
При това положение, съдът отчитайки и обстоятелството, че към момента
подсъдимия изтърпява в Затвора - Пазарджик наказанието лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца за престъпление по чл.196, ал.1, във връзка
с чл.195, ал.1 от НК, наложено му с цитираното по – горе споразумение, е
определил с присъдата едно общо наказание, измежду наложените му с настоящата
присада наказание и наложеното му с протоколно определение №264/06.12.2012 г.,
с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. №2115/2012 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, влязло в законна сила на 06.12.2012 г., най – тежкото от тях,
а именно: лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от
НК, съдът е приспаднал от така определеното общо, най – тежко наказание по
отношение на подсъдимия Г., фактически изтърпяното от него наказание лишаване
от свобода, наложено му с цитираното споразумение по н.о.х.д. №2115/2012 г. по
описа на Р айонен съд – Пазарджик.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: