Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 13.03. 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Левченски районен съд в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_523_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Л.А. ***, ЕГН **********, против НП №260/21.06.2013г. на началник на РУП Левски.

          Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление. Счита същото за неправилно поради противоречие със закона, като постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Твърди, че не е извършвал вмененото му нарушение и в такава хипотеза липсва осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗАНН.

          Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно наказателната преписка и при издаване на наказателното постановление.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло като неправилно поради противоречие със закона и необосновано и като постановено при съществени процесуални нарушения.

          В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

 

 

 

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 04.05.2013г. против Л.А. затова, че на същата дата в 10:25ч. в гр. Левски, по ул. „Р. Даскалов” на кръстовище с ул. „К. и Методий” управлява МПС – лек автомобил „Ситроен *” с рег. № *, като нарушава пътен знак „Б-2” (не спира). На водача А. издаден фиш серия В с №0515640, който отказва да подпише. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административно наказващият орган е издал против жалбоподателя наказателно постановление №260/21.06.2013г. Наказателното постановление както е посочено в него, е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение от 04.06.2013г. за това, че на 04.06.2013г. като водач на лек автомобил е нарушил зоната на пътен знак ”Б-2”, като не спира. За извършеното нарушението по чл. 6, т.1, пр.3 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв.

 В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.М. и Д.Й..

От показанията на свидетеля М. се установява, че на въпросната дата са изпълнявали патрулно – постова дейност и са работили по линия на КАТ. Констатирали са, че товарен автомобил не е спрял на знак „Стоп”, за което е започнал съставянето на фиш. Водачът е имал възражения, поради което у е бил съставен  АУАН.  След предявяване на АУАН  в съдебно заседание, св. М. заявява, че датата на нарушението, след като се е запознал с акта, е 04.05.2013г.

Свидетелят Й. е подписал акта като свидетел. Водачът не е спрял на знак „стоп”. Спрели го, обяснили му, че за нарушението могат да му съставят фиш, но впоследствие жалбоподателят е отказал да подпише фиша и е заявил че иска дъ му бъде съставен акт.

В обясненията, дадени от жалбоподателя последният твърди, че датата, на която му е съставен АУАН не е вярна, че актът е съставен на 04.06.2013г. Категоричността си обяснява с подадените от него възражения в рамките на 3-дневния срок и във връзка с упражняваната от него професия и изпълняваните от него служебни задължения в гр. Левски, свързани с посещенията му през работни дни в гр. Левски по график.

Към делото е приложено копие от страница на наряден дневник за дата 04.06.2013г., от който е видно, че в графата „служебни задачи… данни за проверени лица и МПС”, е вписан „Ситроен *” * Л.А..

При съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват в АУАН и НП да бъде посочена и датата на която е извършено нарушението. В АУАН е посочена като дата на извършване на нарушението 04.05.2013г., докато в НП – 04.06.2013г. Посочването на различни дати на установяване на нарушението в АУАН и НП създава неяснота относно приетата от административнонаказващия орган дата на установяване на нарушението. Освен задължителен реквизит датата е и гаранция за правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Датата има съществено значение и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Наличието на две дати възпрепятства съда да извърши служебна проверка за спазването на тези преклузивни срокове. Посочването на две дати в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП като дата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност и води до отмяна на наказателното постановление.     

Поради изложените съображения съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, поради което

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №260/21.06.2013г. на началник група ОП в РУП при ОДМВР - Плевен, с което на Л.А. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВАДЕСЕТ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                         

СЪДИЯ: