гр.
ЛЕВСКИ, 01.04.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
март 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №8 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от ЕТ ”Т.”, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез законния
представител Ж.Г., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №15-1502831/02.12.2013
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен.
В
жалбата се твърди, че описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка не отговаря на истината. Излагат се доводи, че в деня на проверката,
управителката на едноличния търговец, същата и „продавач – консултант” в
обекта, който стопанисва, е посетила болнично заведение в гр.Плевен. Твърди се,
че лицето Н.Г. е неин съпруг, с когото се разбрала да отвори стопанисвания от
търговеца магазин за хранителни стоки, да приеме хляба, и след като го продаде
– да го затвори, което обикновено ставало около обяд.
Твърди
се още, че проверяващите, възползвайки се от служебното си положение, са
накарали съпругът й да попълни текста, който са му продиктували в представената
декларация, а след това и да се подпише. Излагат се доводи, че посоченото лице
не работи в магазина, не е запознато с документацията, не е разбрало изобщо
какво са му казали проверяващите, поради което е бил затруднен да декларира, че
има работно време и работно място, но това е направил, тъй като е бил умишлено
заблуден относно горните обстоятелства.
Излагат
се доводи за непосилна за едноличния търговец имуществена санкция в размер на
1500 лева за вмененото нарушение на трудовото законодателство, което счита, че
не е извършила.
Жалбата се поддържа на посочените в нея основания от
процесуалния представител на санкционирания търговец, който моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата, представлявана в съдебно заседание от процесуалния си
представител, счита същата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото против едноличния търговец наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Излага аргументи за безспорна
установеност на извършеното нарушение на трудовото законодателство от
санкционирания търговец. По същество излага доводи, че отношенията по
предоставяне на работна сила, макар и от съпруг на представляващия едноличния
търговец, съгласно трудовото законодателство следва да бъдат уредени като
трудови в писмена форма. В тази връзка счита, че законодателят е предвидил
сключване на трудов договор и за определени дни от месеца, както и почасови
трудови договори, поради което счита изложените от жалбоподателя мотиви за
несъстоятелни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административно
– наказателното производство против ЕТ „Т.”, със седалище и адрес на управление
***, е започнало със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение №15-1502831 на 26.11.2013 г. за това, че при извършена проверка на
място, на 22.11.2013 г., в 11:15 часа, в обект – хранителен магазин в ***, и
при преглед на документите на същия, извършена на 26.11.2013 г. в офис на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, е констатирано нарушение на
трудовото законодателство, а именно: едноличния търговец, в качеството си на
работодател, стопанисващ горецитирания обект е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, като на 22.11.2013 г., в 11:15 часа, е допуснал до работа в
обекта лицето Н.Г., с ЕГН **********, да изпълнява трудови функции, като
„продавач - консултант”, без отношенията между работодателя и лицето да са
уредени като трудови – няма сключен писмен трудов договор. Отразено е, че при
проверката в собственоръчно попълнена от лицето декларация, то е декларирало,
че има работно място и работно време.
Посочени
са като нарушени разпоредбите на чл.1, ал.2, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Актът
е връчен на 26.11.2013 г. лично на законния представител на едноличния търговец,
срещу подпис. Жалбоподателят се е възползвал от правото си в 3-дневен срок от
връчване на АУАН да депозира писмени възражения пред административно - наказващия
орган, с които е оспорил направените в акта констатации. Позовал се е на наличието
на здравословни проблеми на посочената дата – 22.11.2013 г., наложили нейното отсъствие
и необходимостта съпругът й да я замести в стопанисвания от фирмата обект –
магазин за хранителни стоки. По изложените съображение, моли наказващият орган
да отчете извършеното като събитие с инцидентен характер, а не като обичайна
практика.
Административно
– наказващият орган, въз основа на направените констатации в акта и приложените
към него писмени доказателства, издал против едноличния търговец наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.3 от КТ
му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.1,
ал.2, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да обосновават отмяната на обжалвания
санкционен акт.
Изложената
в акта и наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се
установява от всички събрани доказателства – писмени и гласни, поради което
съдът приема, че отговорността на едноличния търговец е правилно ангажирана на
основание чл.414, ал.3 от КТ за извършено от него нарушение на трудовото
законодателство, осъществяващо признаците от състава на административно
нарушение по чл.1, ал.2, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
Спорен
по делото е въпросът, дали описаното в акта и наказателното постановление лице –
Н.Г., е изпълнявало трудови функции, като „продавач – консултант” в проверения
обект – магазин за хранителни стоки, стопанисван от търговеца. Отговор на
спорния въпрос дават последователните и непротиворечиви показания на
разпитаните по делото свидетели – М.П., М.А. и М.Б.. Същите твърдят, че са
извършили проверката в обекта по постъпил сигнал в дирекцията, като при
посещение на място са заварили посоченото в акта лице да осъществява трудови
функции, без да има сключен трудов договор с работодателя. Техните показания съответстват
изцяло на отразените констатации в съставения протокол за извършена на
едноличния търговец на 26.11.2013 г. в офиса на Д”ИТ” – гр.Плевен.
Показанията
на свидетеля Н.Г., макар и да твърди, че е бил повикан от проверяващите в
обекта от двора на дома си, косвено подкрепят показанията на тримата свидетели
– длъжностни лица при Д „ИТ” – гр.Плевен. Същият не отрича, че на този ден
съпругата му, която е управител на едноличния търговец, стопанисващ обекта, и
която единствено работи в магазина като продавач, е отсъствала по здравословни
причини от града, а именно посещение на болнично заведение в гр.Плевен. Не
отрича, че поради тази причина е помагал на съпругата си, както и обстоятелството,
че по време на проверката от контролните органи е продавал стоки от магазина на
клиенти.
При
това положение съдът приема, че саморъчно отразените данни в приложената към
преписката декларация от свидетеля Н.Г., съответстват изцяло не само на
неговите показания, но и на другите събрани доказателства по делото. На първо
място вписаните данни от Г., че „работи в магазина като продавач временно”,
съответстват на показанията му, че на посочената дата е помагал на съпругата си
при осъществяване дейността на търговеца, докато последната е отсъствала от
града. Те от своя страна кореспондират с отразеното от законния представител на
санкционирания търговец в депозираните писмените възражения пред
административно – наказващият орган, че на този ден се е наложило съпругът й да
я замести, поради наличие на здравословни проблеми, за които са представени
съответни писмени доказателства. На второ място вписаните данни, че лицето
работи в обекта с работното време от 8.00 часа до 12.00 часа, съответстват на
отразеното работно време на магазинна в депозираната жалба против издаденото
наказателно постановление, а именно: ”Магазинът ни е малък, не работи по цял
ден, а само докато се продаде хляба, което става обикновено до обяд.” Що се
касае до декларираното обстоятелство от Г., че не получава трудово
възнаграждение за полагания от него труд в обекта, съдът намира, че също
отговаря на истината. То съответства на дадените писмени обяснения по случая от
представляващия едноличния търговец в смисъл, че помощта, която съпругът й Н.Г.
й оказва е безвъзмездна. При това положение следва да се отчете, че вписването
и на това обстоятелства от Г. в декларацията е продиктувано, именно от наличието
на съпружеска връзка, но само по себе си не изключва наличието на всички
елементи на трудово правоотношение, както правилно са констатирали контролните
органи, с оглед характера на изпълняваната длъжност.
При
така събраните доказателства съдът намира, че контролните органи правилно са
установили, че лицето Н.Г. е било допуснато в обекта да престира работна сила
на определено работно място, с определено работно време и почивни дни, без
отношенията му с едноличния търговец, в качеството му на работодател по смисъла
на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, да са уредени като трудови, чрез сключване на
писмен трудов договор. По делото не е представен сключен трудов договор между
едноличния търговец и лицето Г., заварено да полага труд в проверения обект.
Правилно
административно – наказващият орган е санкционирал работодателя, като му е
наложил имуществена санкция, тъй като последният попада в кръга на субектите по
чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност, без
да се изследва въпросът за вината.
Съдът
констатира, че наложената имуществена санкция на търговеца в размер на 1500
лева е към специалния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл.414,
ал.3 от КТ. Административно – наказващият орган е съобразил и неприложимостта
на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.415в, ал.2 от КТ, поради изричното изключване на
приложението на този привилигирован състав за този вид нарушения на трудовото
законодателство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-1502831/02.12.2013 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Плевен, с което на ЕТ ”Т.”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.Г., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с
414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.1,
ал.2, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, КАТО ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: