Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 14.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети март 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №25 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от В.В. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №447/03.09.2013 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.

Жалбата е бланкетна и в нея се съдържа единствено твърдението, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя сочи конкретни основания за незаконосъобразност на санкционния акт. На първо място счита, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не е достатъчно индивидуализирано мястото на нарушението. Твърди за наличие на противоречие между акта и наказателното постановление, относно часа на нарушението. Позовава се на отразеното в акта, че същото е извършено „в 05:00 часа”, а в наказателното постановление – „около 05:00 часа”. Сочи на липса на индивидуализация и на самото МПС, поради непосочване на модела и марката му. Излага доводи за наличие на противоречие в обстоятелствените части на акта и наказателното постановление, изразяващо се в неправилното определяне на качеството на жалбоподателя във санкционния акт, а именно като водач на МПС, каквото последният не имал. Оспорва качеството на очевидци на нарушението на посочените в акта двама свидетели - С.Д. и И.Х.. Счита, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя. В тази връзка излага аргументи, че В. е притежавал МПС, което поради виновното поведение на свидетеля И.Х., изразяващо се в причиняване на ПТП, се е превърнало в обект на скраб, вследствие на което жалбоподателя е претърпял множество имуществени вреди. На последно място защитата пледира, съдът да отчете горните обстоятелства като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН в случай, че приеме вмененото деяние на В. за съставомерно по посочения текст от закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена преписката по случая, наказващият орган взема становище да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно – наказателното производство против В.В. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №447/25.08.2013 г. за това, че на същата дата, в 05:00 часа, в ***, пред дом №*, като собственик на „Вартбург *”, с рег. № *, не е сключил договор за Гражданска отговорност за 2013 г. Отразено е, че нарушението е установено след полицейска проверка, както и че е издаден образец 26. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, а като доказателство е иззето свидетелство за регистрация част ІІ с №*. Актът е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му срещу подпис, без възражения от негова страна по направените в него констатации.

Въз основа на направените констатации в акта, административно – наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на В.В. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка в санкционния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства. Безспорно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, а така също и от обясненията на жалбоподателя се установява, че полицейската проверка за редовност на документите на описания в акта лек автомобил - собственост на жалбоподателя, е извършена по повод настъпило ПТП, от което В. е претърпял имуществени вреди. В този смисъл е и представения от защитата като писмено доказателство по делото протокол за ПТП от 25.08.2013 г.

Безспорно се установява от показанията на свидетеля Н., че е съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, тъй като при извършената полицейска проверка по повод посещението му на местопроизшествието е установил, че „удареният” лек автомобил, собственост на жалбоподателя е без договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за 2013 г. В подкрепа на показанията на свидетеля Н. са данните от представените от защитата заверени копия от застрахователна полица „Гражданска отговорност” №22112001470949 за процесното МПС, ведно с перфорирани стикери с година, месец и деседневка. Видно от цитираната застрахователна полица е, че срокът на валидност на сключения договор е от 08.06.2012 г. до 08.06.2013 г. След тази дата жалбоподателя не е сключвал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и към 25.08.2013 г., процесният автомобил действително е бил без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид горното съдът приема, че отразените констатации в акта съответстват изцяло на обективно установените факти по делото, а показанията на свидетелят Н. следва да се кредитират с доверие, предвид тяхната последователност и непротиворечивост.

Съдът кредитира и дадените обяснения от В. като достоверни. Последният не отрича фактическите констатации, установени в хода на извършената му полицейска проверка. Заявява добросъвестно, че действително не е сключвал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствения си автомобил, след изтичане действието на договора от 2012 г. Твърди, че е направил това, тъй като не го е управлявал, поради повреда в спирачната система и липса на успешно преминат технически преглед. В обясненията си твърди още, че вследствие на ПТП – то са настъпили непоправими щети по собствения му автомобил, които не подлежат на поправяне. В подкрепа на така дадените обяснения от В. е представеното от защитата копие от Свидетелство за регистрация Част І с отразено отбелязване върху него, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, считано от 05.11.2013 г.

Няма спор по делото, че жалбоподателят е собственик на описания в акта и в наказателното постановление лек автомобил, както и че същият е регистриран на територията на страната и не е бил спрян от движение към датата на извършената проверка – 25.08.2013 г. Тези обстоятелства се установяват по безспорен и несъмнен начин от всички представени по делото писмени доказателства.

Нормативната уредба не поставя други условия за сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при наличието на три кумулативно дадени предпоставки – лицето да е притежател на МПС, което да е регистрирано на територията на страната и да не е било спряно от движение.

Фактът на настъпилата щета тотал на процесния автомобил, вследствие на виновно причинено от друго лице ПТП, не е критерий за отпадане на задължението на жалбоподателя по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като негов собственик. Това обстоятелство не води до квалификация на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече че съставлява последица от настъпило за собственика застрахователно събитие.

Неоснователни са доводите на защитата за допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено пълно и точно мястото, на което е констатирано нарушението. В конкретният случай това е мястото, където е извършена полицейската проверка, обусловена от настъпилото ПТП, и където обичайно е стоял паркиран автомобила на жалбоподателя – пред неговия дом. Не е налице и твърдяната от защитата липса на индивидуализация на процесния автомобил, тъй като не били посочени неговите марка и модел. Вписаните данни в санкционния акт – марка и регистрационен номер на автомобила, са напълно достатъчни за индивидуализиране на МПС-то. Те от своя страна съответстват изцяло на вписаните данни на автомобила в представените писмени доказателства, поради което съдът намира, че няма никакво съмнение за кой точно лек автомобил, собственост на В., последният не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и факта, че в акта е отразено словесно като час на деянието „в 05:00 часа”, а в наказателното постановление – „около 05:00 часа”. Не води до този резултат и отразено в обстоятелствената част на наказателното постановление качество „водач на МПС”, след като изрично е посочено, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в притежание на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Няма никакво съмнение, че жалбоподателят е санкциониран именно в качеството си на собственик, а не в качеството си на водач на МПС-то.

Вмененото деяние на В. е съставомерно и по субективен признак. Извършено е виновно, при форма на вината – небрежност, доколкото като собственик на МПС е бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е бездействал. При това положение съдът намира, че административно–наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността му, а наложеното му административно наказание глоба в размер на 400 лева е правилно определено. Същото е съобразено по вид и размер с предвиденото в санкционната норма, а доколкото е индивидуализирано в минимално установения размер от 400 лева съдът намира, че при определянето му наказващият орган е съобразил императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН, като е отчел превеса на смекчаващите вината и отговорността на В. обстоятелства.

Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №447/03.09.2013 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на В.В. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: