Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 11.02. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_334_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Т.М.П., ЕГН **********,***, срещу НП №5466/07.09.2015г. на заместник-министър на културата.

          Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото срещу него наказателно постановление, с което на основание чл. 97, ал.1, т.9, предл. 2 от ЗАПСП му е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и са отнети в полза на държавата комптърна програма – операционна система офис пакет  Mikrosoft Office 2007 SP2.

Счита издаденото против него наказателно постановление за изцяло незаконосъобразно. Навежда доводи, че административно наказателната преписка е образувана след като е прекратено досъдебно производство №ЗМ 108/2014 г. по описа на РУМВР – Белене, пр. пр. 1174/2014г. по описа на РП – Левски, за престъпление по чл. 172а, ал.1 от НК. Сочи, че по почин на съда по а.н.д. 219/2015г., на Т.П. е назначена комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, която е установила, че към момента на осъществяване на административното нарушение  и понастоящем Т.П. е страдал и страда от хебефренна шизофрения – ендогенно психично разстройство и представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, в което психично състояние П. не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Твърди, че с влязла в сила присъда по а.н.д. №219/2015 г. Т.П. е признат за невинен. Сочи, че тъй като П. е бил невменяем към момента на извършване на административното нарушение той не е бил административно наказателноотговорно лице.

          Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да осъди Министерство на културата да му заплати всички разноски по делото.

          За административнонаказващия орган редовно призован, не се явява представител.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН по повод постъпили в Министерство на културата материали по пр. пр.  №1176/2014 г. по описа на РП – Левски. В наказателното постановление е отразено, че досъдебното производство е водено срещу Т.М.П.  затова, че в периода 02.04.2014 г. – 13.10.2014 г. в гр. Белене, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, чрез притежаван от него преносим компютър, използвал чужд обект на авторското право – компютърна програма  - операционна система Mikrosoft Office 2007 SP2, без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право Mikrosoft Corporation – престъпление по чл. 172а, ал.1 от НК.

В хода на производството било установено, че на 13.10.2014 г. П. е продал притежавания от него преносим компютър на друго лице, което с протокол за доброволно предаване го е предал на водещия разследването. От заключението по назначената експертиза било установено, че в паметта на компютъра първоначално е била инсталирана програмата Windows 98 SE, с която кореспондира и лицензионният стикер, поставен върху долния капак на компютъра. Към момента на извършване на експертизата е констатирано, че върху твърдия диск на компютъра е съхранена друга компютърна програма – операционна система Mikrosoft Office 2007 SP2, за която не е наличен необходимия лицензионен ключ, съответно тя се използвала неправомерно.

Прието е в НП, че с постановление на прокурор от РП – Левски  от 22.06.2015г. производството е частично прекратено досежно престъпението по чл. 172а, ал.1 от НК, а съответната част от материалите по него е препратена в Министерство на културата за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо лицето за нарушение на чл. 97, ал.1, т.9, пр. 2 от ЗАПСП затова, че в периода от 02.04.2014 г. – 13.10.2014 г. в гр. Белене Т.М.П. виновно е извършил административно нарушение – съхранява в паметта на преносим компютър марка HP, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП – без необходимото, съгласно чл. 3, чл. 56, чл. 36, чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП разрешение на носителя на права  Mikrosoft Corporation компютърна програма - Mikrosoft Office 2007 SP2. За описаното нарушение на Т.М.П. е наложена глоба в размер на 3000 лв., като са отнети в полза на държавата компютърнана програма – операционната система (офис пакет) Mikrosoft Office 2007 SP2.

С постановление от 22.06.2015 г. прокурор при РП – Левски е прекратил частично наказателното производство по пр. пр. ЗМ 108/14 по описа на РУМВР – Белене образувано и водено срещу Т.М.П. *** по обвинение за престъпление по  чл. 172а, ал.1 от НК. Постановено е след влизане на постановлението в сила копие от същото ведно със съответните копия от материалите по досъдебното производство да се изпратят на Министерство на културата с оглед преценка нуждата от иницииране на административнонаказателно производство по нарушени пазпоредби от ЗАПСП.

От приложеното към делото а.н.д. №219/2015 г. по описа на РС – Левски се установява, че по отношение на обвиняемия Т.М.П. е повдигнато обвинение по чл. 159, ал.6, алт. 1 от НК. С решение от 12.09.2015г. РС – Левски е признал за невинен и е оправдал обвиняемия П., тъй като последният е невменяем по смисъла на чл. 33, ал.1 от НК и деянието не е извършено виновно от П..  

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото и на наличието на данни за психично заболяване на П. съдът е назначил съдебно – психиатрична експертиза, която да даде заключение в периода от 02.04.2014 – 13.10.2014 г. и към момента на извършване на експертизата Т.М.П. страда ли от психично заболяване. Разбирал ли е свойството и значението на извършеното и могъл ли е да ръководи постъпките си.

От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява, че осв. Т.М.П. страда от ШИЗОФРЕНИЯ – ХЕФРЕННА ФОРМА – непрекъснато протичане.

Шизофренията е психично заболяване в тесен смисъл на думата, като в конкретния случай представлява продължително разстройство на съзнанието и покрива напълно критериите по чл. 33 от НК. В това психично състояние се е намирал осв. П. преди, по време на извършеното административно нарушение – 02.04.2014 г. – 13.10. 2014 г. и понастоящем (по време на освидетелстването), респективно не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

В съдебно заседание психиатърът поддържа заключението. Като компетентно, точно, обективно и неоспорено от страните по делото, съдът е приел заключението на вещото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което се нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено  за наказуемо.  По дефиниция следва да са налице: деяние, което да нарушава установения ред на държавно управление; виновно извършено и да е обявено за наказуемо.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗАНН предвижда, че административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата ,изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Легална дефиниция на невменяемостта се съдържа в разпоредбата на чл. 33, ал.1 от НК, според която когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

В случая Т.М.П. страда от ШИЗОФРЕНИЯ – ХЕФРЕННА ФОРМА – непрекъснато протичане, която според заключението на вещото лице е психично заболяване в тесен смисъл на думата, като в конкретния случай представлява продължително разстройство на съзнанието и покрива напълно критериите по чл. 33 от НК.

Безспорно установено е и с оглед на психиатричната експертиза в това психично състояние се е намирал осв. П. преди, по време на извършеното административно нарушение – 02.04.2014 г. – 13.10. 2014 г. и понастоящем (по време на освидетелстването), респективно, не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Поради изложеното не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на Т.М.П..

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Жалбоподателят е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава ХV от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, вкл. за процесуално представителство.

На основание изложеното, като съобрази тълкувателно решение №2/2009г. на Общото събрание колегиите при Върховен административен съд на Република България, съдът намира че искането направено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

 

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

                                                      РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №5466/07.09.2015г. издадено от заместник – министър на културата, с което на Т.М.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено на основание чл. 98в, ал.1 от ЗАПСП, във вр. с чл. 97, ал.1, изр. посл. ЗАПСП глоба в размер на три хиляди лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на разноски по делото като неоснователно.  

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: