гр.
ЛЕВСКИ, 21.03.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №11 по описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.Г.Т. ***,
ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник – адв.М.С. от ***, против
наказателно постановление №1504/04.01.2016 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч.
В
жалбата се твърди, че както обжалваното наказателно постановление, така и
съставения АУАН, са незаконосъобразни. Излагат се доводи, че жалбоподателят
няма нищо общо с описаното в санкционния акт нарушение на посочените дата,
място и час, не е управлявал и не се е возил в процесния автомобил, по същото
време дори не се е намирал в близост до автомобила, тъй като не е бил в селото
си. В тази връзка сочи, че след получаване на наказателното постановление е
потърсил човекът, който притежава автомобила – негов съсед Ф.Р., като същият се
учидил от този факт и му обяснил, че на посочените дата и час лично го е
управлявал натоварен с дървесината, с него се е возил и съселянинът им К., а в
близост е бил и друг техен съселянин – А., по прякор К.. Р. го уведомил, че
двамата с К. също са получили наказателни постановления за нарушението, което
са извършили, само за А. нямал информация. Твърди, че няма представа по какъв
начин личните му данни – имена, ЕГН и адрес са отразени в обжалвания санкционен
акт, тъй като никой не му ги е изисквал, не е присъствал и на местонарушението,
не му е връчван и не е подписвал АУАН.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя и процесуалния му представител. След приключване на съдебното
следствие, молят съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателят не е автор на извършеното нарушение.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително
становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
получено от жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 08.01.2016 г., а
жалбата е депозирана в Районен съд гр.Левски на 14.01.2016 г., т.е. в
законоустановения 7-мо дневен срок, считано от датата на връчването, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна на посоченото в нея основание.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
20.09.2015 г., в 08:45 часа, служители на ДГС гр.Плевен – свидетелите Л.О.,
И.Н. и Я.П.,***, спрели за проверка товарен бус „***” с рег.№ ***, който
превозвал два пространствени кубически метра дъбови дърва за огрев. В хода на
проверката се установило, че превозваните дърва не са маркирани с контролна
горска марка и водачът на автомобила не представил превозен билет. Във връзка с
така констатираното нарушение на ЗГ и предприетите действия по съставяне на
АУАН против нарушителя, свидетелите поискали от водача документ за самоличност.
Последният заявил, че не носи лична карта в себе си и се представил с името Е.
по прякор „Ж.”. Заявил, че не си знае ЕГН-то. Свидетелите снимали нарушителя и
извършили служебна справка за личните му данни в РУ на МВР-Левски. От там
потвърдили, че действително има лице с такива имена в ***, като им предоставили
пълните му лични данни – трите имена, ЕГН и адрес. Въз основа на тях,
свидетелят О., в присъствието на свидетеля Н., съставил АУАН №1504/20.09.2015
г. против Е.Г.Т. ***, ЕГН **********, за това, че:
На
20.09.2015 г., в 08:45 часа, в ***, два пространствени кубически метра дъбови
дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка.
Актосъставителят
отразил като нарушена разпоредбата на чл.213, т.1, т.1 от ЗГ. Нарушителят
отказал да го подпише и да получи препис от същия на датата на съставянето му –
20.09.2015 г., което обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля
Я.П., в качеството му на Директор на ДГС гр.Плевен.
Длъжностните
лица при ДГС гр.Плевен се усъмнили в действителната самоличност на лицето,
против което съставили два броя АУАН. Поради това посетили местното районно
управление, където при извършена справка в БДС установили, че лицето,
фигуриращо на снимката с имената Е.Г.Т. не е същото лице, което управлявало
буса с дървесината и спряно от тях за извършване на проверка.
С
писмен рапорт от 24.09.2015 г., актосъставителят О. представил на директора на
ТП „ДГС” гр.Плевен, съставеният против Е.Г.Т. АУАН, ведно с два броя снимков
материал.
С
писмо от 25.09.2015 г. на юрист-консулт в ТП „ДГС” гр.Плевен, директорът на РДГ гр.Ловеч е уведомен, че на
20.09.2015 г., служители на териториалното поделение са констатирали нарушения
на ЗГ, изразяващи се в транспорт на 2 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб, без
контролна горска марка и превозен билет. Нарушителят се е представил с имената
на лицето Е.Г.Т., ЕГН **********,***, против който са съставени два броя АУАН
от 20.09.2015 г. за установените нарушения. Уведомили, че при съставяне на
АУАН, нарушителят е въвел умишлено в заблуждение длъжностните лица – служители
при ДГС гр.Плевен, като е предоставил чужди лични данни. Отразили още, че след
съвместна щателна проверка с органите на полицията и последвали самопризнания
от страна на нарушителя се установило, че реалната самоличност на лицето,
извършило нарушенията е Ф.Р.М., ЕГН ********** ***, против което съставили два
броя АУАН от 20.09.2015 г. С писмото молят административно-наказващият орган да
разпореди прекратяване на образуваните преписки срещу Е.Г.Т., като приложили
двата съставени против него АУАН.
Без
да вземе предвид изложеното в писмото, на 04.01.2016 г., административно
наказващият орган издал против Е.Г.Т. ***, ЕГН **********, обжалваното
наказателно постановление с №1504/04.01.2016 г., с което му наложил на
основание чл.266, ал.1, т.1 от ЗГ административно наказание глоба в размер на
150 лева, за описаното нарушение в акта на разпоредбата на чл.213, ал.1, пр.4,
т.1 от ЗГ, като постановил на основание чл.275, ал.2 от ЗГ да заплати и
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението /2
пр.куб.м. дърва за огрев от дъб/, в размер на 50.38 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. В показанията си разпитаните по
делото свидетели О., Н. и П. ***, са категорични относно самоличността на
лицето, което са спрели за проверка на посочените в акта дата, час и място. И
тримата, без никакво колебание сочат, че действителния извършител не е лицето,
вписано в акта като нарушител, т.е. не е жалбоподателя Е.Г.Т.. Като такъв
разпознават в съдебната зала свидетеля Ф.Р.М.. Категорични са, че именно той е
лицето, управлявало тогава буса с превозваната дървесина, без контролна горска
марка и превозен билет, че същият умишлено ги е въвел в заблуждение относно самоличността
си при извършената му проверка, като заявил две имена, първото от които „Е.”, и
за по-голяма убедителност дори се идентифицирал и с прякор - „Ж.”. От
обясненията на жалбоподателя се установява, че познава Ф.Р.М., тъй като са
съседи, а предвид този факт и същият го познава, включително по име и прякор -
„Ж.”. Въпреки, че признава факта на извършеното нарушение на посочените дата,
място и час, свидетелят Ф.М. отрича да е заявявал пред контролните органи
личните данни на комшията си. От проведените очни ставки между свидетелите О.,
Н. и П. и свидетеля М., се установява по несъмнен и категоричен начин, че М.
действително си е позволил, при това най-безцеремонно, да въведе в заблуждение
съответните длъжностни лица относно самоличността си, като е предоставил
личните данни на съседа си, поради което се е стигнало до съставяне на акт
против последния, без да има нещо общо с констатираното на посочените дата, час
и място, нарушение на ЗГ.
Показанията
на свидетелите О., Н. и П. са добросъвестно дадени, последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондират както по между си, така и на писмените
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие.
Обясненията на жалбоподателя не са в противоречие с посочените свидетелски показания,
напротив – последните изцяло подкрепят тезата му, което от своя страна дава
основание на съда да приеме, че Е.Г.Т. не е автор на вмененото му
административно нарушение с обжалваното наказателно постановление. Що се касае
до показанията на свидетеля М., съдът намира, че същите са крайно противоречиви
и изолирани от останалите доказателства по делото, поради което не ги кредитира
с доверие. Следва да се отчете и причината за депозирането им в този смисъл, а
именно: с цел да избегне неблагоприятните последици от санкционирането му за
извършеното нарушение, чрез посочване на добре известните му лични данни на
собствения му съсед. Това недобросъвестно поведение същият е демонстрирал пред
контролните органи, демонстрира и в проведеното съдебно заседание при разпита
му в качеството на свидетел по делото, и то въпреки предупреждението за
наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
административно-наказващият орган не е съобразил изложените данни в
своевременно изпратеното писмо от юрист-консулт на ТП „ДГС” гр.Плевен, а
именно, че описаното в процесния АУАН деяние не е извършено от вписаното в него
лице като нарушител – жалбоподателя Е.Г.Т., а от друго лице - Ф.Р.М., поради
което се е стигнало до издаване на обжалваното наказателното постановление в
нарушение на разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба,
административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид, че деянието не е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и да прекрати образуваната
срещу него преписка с мотивирана резолюция. Като не е сторил това е издал
незаконосъобразен санкционен акт, който следва да бъде изцяло отменен, с всички
произтичащите от това последици.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1504/04.01.2016 г. на
Директор на РДГ - Ловеч, с което на Е.Г.Т. ***, ЕГН **********, е наложено на
основание чл.266, ал.1, т.1 от ЗГ административно наказание глоба в размер на
150 лева за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от ЗГ, и е постановено на
основание чл.275, ал.2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите
вещи – предмет на нарушението /2 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб/, в размер на
50.38 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: