Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 гр. ЛЕВСКИ, 13.06.2016 г.

                                                

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май 2016 г. в състав:

 

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                   Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №165 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Х.В.Г. ***, ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник–адв.М.С. от ***, против наказателно постановление №16-0293-000076/31.03.2016 г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски.

В жалбата се твърди, че както акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, се явяват незаконосъобразни. Моли съда да отмени санкционния акт, а в случай, че не намери основания за това - да го измени, като определи наказанията на жалбоподателя към предвидения от закона минимум.  

Конкретни доводи се излагат от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание. Предвид изричното заявление, че Г. не оспорва описаната в двата акта фактическа обстановка, защитата, моли съда да постанови решение, с което да измени санкционния акт, като намали двете кумулативно наложени на жалбоподателя административни наказания към законовия минимум. Излага съображения, че същите са наложени в максимален размер, което не отговаря на обществената опасност нито на деянието, нито на дееца. В тази връзка се позовава на превеса на смекчаващите вината и отговоронстта на Г. обстоятелства. Сочи, че жалбоподателят е правоспособен водач, в млада възраст, оказал е съдействие на органите на полицията, понесъл е наказателна отговорност за престъпление по чл.345 от НК, безработен е, полага грижи за своите възрастни баба и дядо, които са във влошено здравословно състояние. Сочи като причина за извършване на нарушението на посочената дата от жалбоподателя, именно наложителността от транспортирането на дядото до лечебно заведение от неговия внук.    

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 05.05.2016 г., а жалбата против него е депозирана в Районен съд гр.Левски на 10.05.2016 г., т.е. в законоустановения 7-мо дневен срок, считано от датата на връчването на наказателното постановление, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. 

От събраните по делото писсмени и гласни доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

На 01.03.2016 г., в 11:45 часа, в гр.Левски, ул.”Цар Иван Асен ІІ” на кръстовище с ул.”Хаджи Димитър”, полицейските служители в РУ на МВР-Левски: И.И. и С.К., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка лек автомобил „***”, управляван от жалбоподателя. В хода на извършената проверка установили, че процесният автомобил е с поставени регистрационни табели с рег.№ ***, предназначени за друго МПС – лек автомобил „***”, собственост на Н.Т.М.. Контролните органи сигнализирали в дежурната част на полицейското управление и на място бил изпратен мл.автоконтрольор В.С.. Последният констатирал, че процесният автомобил не е регистриран по надлежния ред, а водачът има неплатени глоби. Свидетелят С., в присъствието на колегите си И.И. и С.К., в качеството им на свидетели-очевидци, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нар.шение, за това, че:

На 01.03.016 г., в 11:45 часа, в гр.Левски, ул.”Цар Иван Асен ІІ” на кръстовище с ул.”Хаджи Димитър”, като водач на МПС – лек автомобил „***”, с поставени регистрационни табели с рег.№ ***, предназначени за друго МПС–лек автомобил „***”, с номер на рама: *** собственост на Н.Т.М. от ***, управлява без МПС „***” с номер на рама: ***, да е регистриран по надлежния ред, отговарящ на БДС и не е изпълнил задължението си да заплати наложените му глоби по Фиш, Серия С, с №610471 от 26.06.2015 г. на стойност 20 лева.

Актосъставителят посочил като нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1 и на чл.171, т.1 от ЗДвП. Описал, че са иззети като доказателства: два броя регистрационни табели с № ***, както и свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и контролния талон към него. Предявил и връчил акта лично на жалбоподателя, срещу подпис, на датата на неговото съставяне. Г. собственоръчно вписал в него, че няма възражения.

В резултат на направените констатации в акта, по случая е образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер. Било издадено и процесното наказателно постановление, с което административно-наказващият орган наложил на Г. на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.   

Съдът намира, че както акта, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност и в съответствие с дадените им правомощия със Заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. И двата акта са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, поради което не са налице основания за цялостна отмяна на санкционния акт.

Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесния  автомобил, без същият да е бил регистриран по надлежния ред. С поведението си, Г. не е спазил определения в закона режим за движение по пътищата, поради което е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от наказващия орган. Във визираната хипотеза, законодателят е предвидил за всеки водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,  кумулативно два вида наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Видно от обжалваното наказателно постановление е, че наложените на жалбоподателя наказания са определени към максималния размер, предвиден в закона. Съдът намира, че в случая е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината и отговорността на Г. обстоятелства, които не са били отчетени от административно-наказващият орган, при съобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Жалбоподателят е безработен и няма постоянни доходи. От своя страна, тежкото му имуществено положение обуславя определяне на наказанието глоба към минималния размер на предвиденото в закона, а именно в размер на 50 лева. Само когато размерът на глобата е съобразен с имущественото състояние на нарушителя, може да се очаква да се постигне целения резултат с налагането на този вид административно наказание. Следва да се отчете и тежкото семейно положение на Г.. Жалбоподателят е в млада възраст и правоспособен водач на МПС. Съгласно декларираните обстоятелства живее в едно домакинство с дядо си – Г.З.М., за който полага грижи. Последният е с трайно намалена работоспособност, поради което му е призната с решение на НЕЛК 78% инвалидност, в уверение на което са представените писмени доказателства по делото. Поради влошеното здравословно състояние на дядото, на жалбоподателят често се налага да го транспортира до различни лечебни заведения в града и извън него. Освен това, жалбоподателят е декларирал, че основният му източник на прехрана е от извършването на транспортни услуги с личния си автомобил на роднини и познати. Така установените обстоятелства налагат и второто наложено административно наказание на Г. – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, да бъде определено към предвидения в закона минимум от един месец. Съдът счита, че определянето и на този вид наказание към минималния размер, съответства на по-ниската степен на обществена опасност както на извършеното нарушение, така и на дееца. Определени в минимален размер, кумулативно наложените два вида наказания, ще съдействат за постигане на целения ефект с тях, и най-вече за поправяне и превъзпитание на наказаното лице към спазване на установените в закона правила за движението по пътищата за в бъдеще.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в горния смисъл.

Водим от горните мотиви, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №16-0293-000076/31.03.2016 г. на ВНД Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски, с което на Х.В.Г. ***, ЕГН **********, са наложени на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП кумлативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от ДВЕСТА ЛЕВА на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, и размера на административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на ЕДИН МЕСЕЦ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

           

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: