МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №154/2017г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу П.А.П., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с български произход, със завършен шести клас, безработен, неженен, живее на семейни начала, неосъждан, ЕГН **********, е по чл. 343в, ал.3, във вр. с ал.1, за това, че на 14.04.2017г., в гр. Левски, обл. Плевен, около 16:20 часа, по ул.”Александър Стамболийски”, посока ул.”Иван Вазов”, управлявал МПС – лек автомобил „***”, с рег. №***, собственост на М. А. А. от гр.***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №17-0938-000388 на началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, връчена на 07.03.2017г. и влязла в законна сила на 22.03.2017г.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия П.. Счита, че в хода на проведеното бързо производство са събрани категорични доказателства относно извършеното на 14.04.2017 г. престъпление. Намира за установена по несъмнен и категоричен начин обективната и субективната страна на престъплението. Намира, че подсъдимият е реабилитиран по право за първата присъда, а по отношение на двете условни присъди, за които не е извършено групиране, подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 88а от НК. Пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като за престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, настъпилата реабилитация, са налице предпоставките по чл. 78а от НК.

Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник адв. А. счита, че следва да бъде прието, че П. е реабилитиран, като наказанието, което следва да бъде наложено на подзащитния му следва да бъде наложено при условията на чл. 78а, ал.5 от НК – глоба, която не следва да надвишава посочената в разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК – от 200 до 1000 лв. и предвид оказаното пълно съдействие, обстоятелството, че е безработен и се грижи за три деца, следва да му бъде наложена глоба в минимален размер, а именно – 200 лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0938-000388 на началник Сектор пътна полиция при ОДМВР - Плевен, свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия П. било отнето временно до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена лично на П. и на 22.03.2017 г. влязла в сила.

Подсъдимият, който съзнавал, че изтърпява принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена му със ЗППАМ по чл. 171, т.1 б.”б” от ЗДвП, решил да управлява МПС.

На 14.04.2017 г. около 16:20 часа подсъдимият в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***. На същата дата свидетелите Д.А.П. и В.А.Х. *** изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график от началник РУ Левски. Подсъдимият управлявал лекия автомобил, движейки се по ул. „Ал. Стамболийски”. Подсъдимият П. бил спрян за проверка, при която полицейските служители му поискали документите за самоличност и за управление на МПС. Подсъдимият заявил, че СУМПС му е отнето. След извършената справка в информационните масиви на МВР чрез оперативния дежурен при РУ Левски, било установено, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е отнето.

За така констатираните нарушения св. Д.А.П. съставил АУАН на подсъдимия, на който св. В.Х. бил свидетел. Подсъдимият П. подписал АУАН без възражения.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Установено е, че на инкриминираното време и място подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на началник сектор пътна полиция при ОДМВР Плевен, връчена му на 07.03.2017 г. и влязла в законна сила на 22.03.2017 г.

Престъплението по чл. 343в, ал.3 НК е формално, като за неговата съставомерност е необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия П.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че управлява в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Подсъдимият П., видно от приложената справка за съдимост е осъждан, като по отношение на първото осъждане е настъпила реабилитация по право.

По отношение на П. със споразумение по НОХД №81/2009 по описа на РС – Левски, в сила от 12.02.2009 г., за деяние, извършено на 27.11.2008 г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено със срок от три години.

С присъда, постановена по НОХД №128/05.03.2009 г. по описа на РС – Варна, влязла в сила на 21.03.2009 г., за деяние, извършено на 17.09.2007 г. по отношение на П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Деянията са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, извършени са в условията на реална съвкупност.

Тъй като е от изтърпяването на наказанията е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 82, ал.1 от НК и подсъдимият не е извършил ново престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, съдът счита, че по отношение на осъжданията е настъпилата реабилитацията на основание чл. 88а от НК на 21.03.2017 г.

Деецът не е освобождаван от наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Установено е, че от престъплението няма настъпили имуществени вреди.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност подсъдимия П..

Упълномощеният защитник на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание в размер на 200 лв.

Разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК предвижда, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по–леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Доколкото разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода, искането за налагане на глоба в размер на 200 лв. се явява неоснователно.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че той е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина. Подсъдимият е безработен, полага грижи за три деца. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба към минималния, предвиден в закона размер, а именно – хиляда лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: