РЕШЕНИЕ

гр.Левски, _13.03. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски, първи състав в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав

                                      Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                            Съдебни заседатели:

                                                 Членове:

при участието на секретаря Илияна Петрова. и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Н.Панчева а.н. дело №_424_ по описа  за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Постъпила е жалба от  Г.В.С. ***, против Наказателно постановление №17-0241-000010/22.02. 2017 г на Началника на РУ на МВР Б., към ОД на МВР гр.П., с която на жалбоподателя е наложена административно наказание  глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.150а от ЗДвП. Моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.В.С. редовно призован не се явява  лично  в съдебно заседание и не се представлява. 

АНО – редовно призован, не се явява и не се представлява, в съпроводителното писмо не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя,  намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимно лице и в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Със съставения акт за нарушение жалбоподателя е административно наказателно обвинен за това, че управлява МПС без свидетелство за управление на МПС. Посочени като нарушена законова разпоредба е нормата на чл. 150 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“.

На свой ред наказващия орган, с наказателното постановление, освен че сочи в пълнота чисто цифрово правната квалификация на административното нарушение изменя и административно наказателното обвинение, предявено със съставения акт. В НП правното основание, на което С. е административно наказан, е посочен чл.150А от ЗДвП, който гласи: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“. Очевидна е липсата на нужния конекситет между обстоятелствата по извършване на нарушението в АУАН и НП, както и основно между повдигнатото с акта, по реда на чл. 36, ал. 1 на ЗАНН, обвинение и произнасянето на наказващия орган по него. На практика жалбоподателя е наказан за непредявено му с акта нарушение. АУАН има обвинителна функция и с него се очертават пределите на административно наказателното обвинение не само от фактическа, но и от правна страна. В случая с наказателното постановление е изменена правната квалификация на повдигнатото с АУАН административно наказателно обвинение. Несъответствието между правната квалификация на деянието и фактите, обосновали извод за нарушение, допуснато както в самия акт, така между акта и издаденото въз основа на него НП, както и в самото НП, не позволява формиране на еднозначен правен извод по приложението на закона при възприетото от административно наказващия орган наличие на съставомерно деяние по чл. 150А от ЗДвП. Така жалбоподателят С. във фазата до издаване на НП е следвало да се защитава срещу вменено му в нарушение че управлява моторно превозно средство без СУМПС, но е наказан с НП затова, че управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, в тази му част като незаконосъобразно.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно тази правна норма в НП следва да бъдат посочени: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай обаче в НП е отразено, че нарушенията извършени от жалбоподателя са: 1. Управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.”. Нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление има посочени доказателства, че актосъставителя и наказващия орган са изследвали този въпрос. Не е посочено, дали жалбоподателя не е притежавал никога СУПМС или то му е отнето, за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление жалбоподателя, от кого, на какво основание, по съдебен или административен ред е лишаването. Общ принцип в правото е налагането на наказание да става след пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, преценени като нарушение или престъпление. В административното право този принцип е закрепен в разпоредбата на глава II-ра от АК и процедурата, предвидена в глава III, раздели II и IV от ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че не е събрано нито едно доказателство относно обстоятелствата, за какъв срок евентуално е лишен от правоуправление жалбоподателя, от кого, на какво основание, по съдебен или административен ред е лишаването. Не е събрано нито едно доказателство и във връзка с изложеното в АУАН и НП, че водача е или неправоспособен или не притежава СУМПС  нито пък да е извършено отнемане на СУМПС по административен ред, към момента на проверката. По неизвестни причини, наказващият орган не се е произнесъл по въпроса въобще. Тези обстоятелства са от съществено значение, за да се установи има ли виновно поведение от страна на жалбоподателя и доколко поведението му се дължи на неизпълнение на законовите разпоредби. При съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно доказателства, които да бъдат приложени по административно наказателната преписка, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива доказателства не трябва да се издава наказателно постановление.

Според съда е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на размера на наказанията. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление.

Нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което има право да знае какво точно нарушение се твърди, че е извършило във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административно наказателно производство.

Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0241-000010 /22.02.2017 г. на Началник РУ на МВР П. при ОД на МВР гр. П., с което на  Г.В.С. *** с ЕГН **********, е наложено на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.150А от ЗДвП, като НЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – П.  в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: