№
гр. Л., 16.11.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.Л., III
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Н. АНД №233 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно
постановление №15-0000631/09.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414,
ал.3 от КТ. С жалбата са изложени съображения за нарушение на процесуалните
правила при връчване на наказателното постановление и АУАН, въз основа на който
същото е издадено. Твърди се, че дружеството не е уведомено по надлежния ред за
издаденото НП, като по този начин е било лишено от възможността да се запознае
със съдържанието му, както и да го обжалва в предвидения в закона срок. Иска се
НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Х.Б., който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за недоказаност на
фактическите констатации, отразени в акта. Твърди, че „***“ ЕООД не е имало
качеството на работодател на посочения в акта работник. Излага съображения, че
по делото са събрани доказателства, че лицето е било наето по силата на граждански
договор с фирма – подизпълнител на „***“ ЕООД. Навежда довод, че наказателното
постановление е издадено в противоречие с материалния закон, като отговорността
на жалбоподателя, съобразно описаните в АУАН факти, неправилно била ангажирана за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, вр. чл.63, ал.1
от КТ – за допускане до работа на работник без да му се предостави екземпляр от
трудовия договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, вместо за нарушение по
чл.62, ал.1 от КТ – полагане на труд без сключен в писмена форма трудов
договор. Иска обжалваното НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и недоказано.
Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –П.оспорва
същата, като недопустима и неоснователна. Навежда довод, че жалбата е
просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на срока за обжалване на НП,
връчено на „***“ ЕООД по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Излага подробни
съображения, че констатираното от контролните органи на Дирекция „ИТ“ нарушение
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Оспорва, като неоснователни и
недоказани, доводите на жалбоподателя, че лицето е било наето на работа от
друга фирма – подизпълнител. Моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като съобрази събраните
по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2017г., свидетелят Х.В.Р. – гл.инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда“, заедно с колегата си Б. Н., извършили проверка на обект – „***”ЕООД в гр.Л., по подаден сигнал
за нарушаване на трудово законодателство. При извършената проверка били
установени работници, извършващи строително-ремонтни дейности в обекта, сред
които и лицето А.И.А.. Същите били посочени от свидетелката Е.В. – управител на
оранжерията, като такива, наети от „***“ ЕООД, с което дружество „***”ЕООД имало сключен
договор за строително-ремонтни дейности. Пред служителите на Д“ИТ“ А.И.А.
заявил, че е работник на „***“ ЕООД, изпълняващ дейността монтаж стъкла в ***, с работно време от 08
до 16 ч. и почивни дни – събота и неделя, както и че няма сключен трудов или
граждански договор с това дружество. Посочените обстоятелства били декларирани
в собственоръчно попълнена и подписана от А. декларация.
При извършена от свидетеля Р. служебна справка в регистрите на НАП било установено, че А.И.А.
няма сключен трудов договор с „***“ ЕООД. За съставяне на АУАН бил призован
управителя на „***“ ЕООД – Д. П. В., който се явил в Д“ИТ“, П.на 02.02.2018г., но след предявяване на
материалите, управителят на дружеството отказал да присъства при съставянето и
подписването на акта. В присъствието на свидетелите В.Н. и М. Б. бил съставен АУАН №15-0000631/02.02.2018г. за нарушаване от
дружеството – жалбоподател на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ във вр. с
чл.63, ал.1 от КТ, а именно за това, че допуснал до работа като работник –
монтаж стъкла лицето А.И.А. преди да му предостави екземпляр от сключен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП.
Актът бил изпратен на адреса на управление на дружеството, вписан в ТР, но
поради връщане на книжата от пощенската служба, с отбелязване, че дружеството
се е преместило на друг адрес, била изпълнена процедурата по чл.416, ал.3 и
ал.4 от КТ и същият бил връчен чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления и в интернет страницата на Инспекцията по труда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „***“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с
чл.63, ал.1 от КТ.
НП било изпратено за връчване на адреса, на който бил изпратен и съставения
АУАН, като отново било върнато с отбелязване, че адресатът се е преместил на
друг адрес. Административно-наказващият орган приел, че е налице хипотезата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и счел НП за надлежно връчено.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х.В.Р., В.Т.Н.,
М.Г.Б., Е.Е.В., както и писмени доказателства - НП№15-0000631/09.03.2018г.,
АУАН №15-0000631/02.02.2018г., Декларация от А.И.А., 2 бр. копие на пощенски
плик, известие за доставяне, 2бр. обратни разписки, писмо с
изх.№18008159/05.02.2018г., съобщение по чл.416, ал.3 от КТ, разпечатка на
писмо от ел.поща относно изпращане на ИА „***” за публикуване на съобщение по
реда на чл.416, ал.3 от КТ, разпечатка от интернет страницата на Г”ИТ” относно
публикувани съобщения по чл.416, ал.3 от КТ, които бяха кредитирани, като
неоспорени от страните.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Р.Н. и Б., доколкото същите
изхождат от лица, даващи показания за непосредствените си възприятия по време
на изпълнение на служебните си задължения, подробни, логични и безпротиворечиви
са - вътрешно и помежду си, взаимно се допълват, в съответствие са с писмените
доказателства по делото. Даде се вяра и на показанията на свидетелката В., като
депозирани от лице, незаинтересовано от изхода на делото, логични,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал.
От кредитираните от съда гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че към датата на извършване на проверката посоченото в акта лице А.И.А.,
заедно с други работници, са се намирали на територията на ***, където са престирали труд – осъществявали са
строително-монтажни дейности, въз основа на сключен между „***” ЕООД и жалбоподателя „***” ЕООД договор за СМР. В този смисъл
са показанията на свидетеля Р., който изяснява, че към момента на проверката
лицето А.А. е осъществявало ремонтна дейност в обекта, както и че след
запитване от проверяващите е заявило, че няма сключен трудов договор, а в
последствие собственоръчно е попълнило приложената по делото декларация. В
последната А. е посочил, че работи за „***” ЕООД без сключен трудов или
граждански договор. В подкрепа на тези доказателства са и показанията на
свидетелката Е.В., която заявява, че работниците са били допуснати в обекта
като такива на „***” – изпълнител на поръчката за ремонт, приемани са били от
служител на същата на фирма. От представените от дружеството жалбоподател
писмени доказателства - договор за доставка, монтаж и ремонтни дейности,
граждански договор, справка за изплатени доходи на физически лица, действително
се установяват наличието на облигационни правоотношения между „***”ЕООД, от една страна, и
дружеството жалбоподател, респ. работника, от друга, но същите не установяват с
категоричност, че осъществяваната от работника в проверявания обект дейност е
въз основа на така представените договори. Работникът не посочва това
дружество, като свой работодател и по време на проверката.
С оглед на така установеното по
делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Същата е депозирана от процесуално-легитимирано лице и в срок. Съдът
намира, че НП не е било надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради
което не е започнал да тече срока за обжалването му. Видно от приложените по
делото копие на пощенски плик, известие за доставяне и обратна разписка, НП е
било изпратено до „***“ ЕООД на 11.04.2018г., по пощата, на следния адрес: ***.
Установява се, че писмото е било върнато от пощенските служби с отбелязване, че
получателят е непознат на посочения адрес. При извършена от съда служебна
справка в ТР се установява, че към датата на връчване на НП, адресът на
управление на дружеството е различен от този, на който е било връчвано
наказателното постановление. Считано от 16.03.2018г.
е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, като от
тази дата същият е ***. Предвид на това, неправилно административно-наказващия
орган е приложил разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, съгласно която когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Предвид публичността на ТР,
новият адрес на наказаното лице не е бил неизвестен, а е могъл да бъде
установен чрез справка по партидата на дружеството. Административно-наказващият
орган не е положил усилия за установяване актуалния адрес на дружеството и
връчване на НП на него. Следователно, НП не е било надлежно връчено по реда на
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което срокът за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН не
е започнал да тече и жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът намира, че не са налице процесуални нарушения при издаването на АУАН
и обжалваното НП. Същите са съставени в предписаните от закона форма и срок, от
компетентни лица съгласно чл.416 от КТ, съдържат всички предвидени в закона
реквизити, налице е съответствие между отделните части на АУАН и НП. Неоснователни
са доводите за допуснати процесуални нарушения при връчване на акта. От справка
в ТР се установява, че към датата, отбелязана на обратната разписка –
07.02.2018г., адресът на управление на дружеството е бил именно този, на който
е бил изпратен за връчване на АУАН – *** като същият е бил сменен едва в по-късен момент – на 16.03.2018г. Предвид
на това, с оглед неустановяване на дружеството на вписания адрес за управление,
правилно е била приложена разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ и връчването е
било извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на ГД „Инспекция по
труда“.
Съдът намира обаче за основателен наведения от жалбоподателя довод за
неправилно приложение на материалния закон, довело до незаконосъобразност на
НП.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че жалбоподателят
е извършил нарушението, което му е вменено във вина. Безспорно установено от
доказателствата по делото е, че към момента на осъществяване на проверката, А.И.А.
е осъществявал трудова дейност, като между него и жалбоподателя не е имало
сключен трудов договор. Така описаните факти сочат на нарушение на разпоредбата
на чл.61, ал.1 от КТ, вменяваща задължение за сключване на трудов договор преди
постъпване на работа. Незаконосъобразно административно-наказващия орган е
санкционирал лицето за нарушаване на друга разпоредба от КТ - чл.63, ал.2 от
КТ, вр. с чл.63, ал.1 от КТ, като описаните в НП обстоятелства и приложената
материално-правно норма не съответстват на установените в хода административно-наказателното
производство факти.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3,
заверено от ТД на НАП. За да бъде ангажирана отговорността на работодателя за
нарушаване на посочената разпоредба е необходимо да е налице сключен писмен
договор между него и работника, при наличието на който, работодателят да е
допуснал работника до работа без да му е предоставил екземпляр от него и уведомление
по чл.62, ал.3 от КТ. Наличието на подписан трудов договор, екземпляр от който не
е връчен на работника, е елемент от фактическия състав на нарушението на чл.63,
ал.2 от КТ. Само при наличието на такъв за работодателя възниква забраната по
чл.63, ал.2 от КТ за допускане на работника до работа без представяне на
посочените документи. Когато трудов договор въобще не е бил сключен,
работодателят носи отговорност за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, но не и за
нарушаване на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.
Предвид на изложеното, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, различно от осъщественото от него съобразно установените в хода на
административно-наказателното производството обстоятелства. Посоченото
нарушение на материалния закон, води до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0000631/09.03.2018г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „***“ ЕООД, гр.София,
ЕИК:***, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.П.в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: