Р Е Ш Е Н И Е

гр. Левски, 02.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                      

разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №78 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по жалба от „*** ЕАД, гр.София против Наказателно постановление №НЯСС-49 от 12.02.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Наведен е довод за незаконосъобразност на НП, поради това, че АУАН, въз основа на който същото е издадено, е съставен извън предвидения в чл.34 от ЗАНН срок. Изложени са  подробни съображения за липсата на нарушение. Твърди се, че през последните 15 години вода към язовир „***” не била подавана. С цел предпазване от злонамерени посегателства и недопускане събиране на вода зад стената били демонтирани елементи от затворния орган тип „Хойбанджар”, а основаният изпускател бил в отворено положение, което не допускало задържане на вода и представлявало адекватни мерки, така че да не се създават предпоставки за аварийни ситуации. Не били нарушени конструктивната и аварийната сигурност на язовирната стена и показателите за опазване на околната среда. Алтернативно се твърдят предпоставки за прилагане на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ю.к.Н.И., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Излага твърдения, че язовир „***“ е тип „ретензионен язовир“, който бил без спирателни органи на основния изпускател. Именно с цел предпазване от злонамерени посегателства и недопускане на евентуално събиране на вода зад стената били демонтирани ел.задвижването, водачите и водещите елементи на затворения орган тип „Хойбанджар“. Моли НП да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

         Административно-наказващият орган – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на обжалваното НП и издаването му при спазване на процесуалните правила. Наведени са доводи за неоснователност на твърдението, че АУАН е издаден извън сроковете по чл.34 ЗАНН. Твърди се, че административното нарушение е доказано от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства. Нарушението не представлявало маловажен случай, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и обжалваното НП да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.05.2018г., от служители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, била извършена проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „***“, находящ се в землището на с. О., общ.Л., собственост на „***“ЕАД. При проверката било установено, че основният изпускател със затвор тип „Хойбанджар“ бил с отрязани водачи и водещи елементи на затвора, с демонтирано ел.задвижване. За така установеното по време на проверката бил съставен Констативен протокол №03-04-40/16.05.2018г., в който било дадено предписание: „Да се възстанови основният изпускател“ със срок за изпълнение: 31.08.2018г. Проверката била извършена в присъствие на представител на жалбоподателя. Представител на „Напоителни системи“ЕАД бил запознат и със съдържанието на констативния протокол на 23.05.2018г.

На 13.09.2018г. била извършена нова проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „***“, както и дали са изпълнени дадените при предходната проверка предписания. Проверката била извършена от свидетелите Е.Д. и С.Д. – инспектори при ДАМТН, в присъствието на представител на собственика на язовира. При извършената проверка било констатирано, че работният затвор на основния изпускател тип „Хойбанджар“ бил затворен, с отрязани водачи и водещи елементи на затвора, с демонтирано ел.задвижване, не може да се отвори, бил неизправен. За така установеното по време на проверката бил съставен Констативен протокол №03-04-57/18.09.2018г., в който било отразено, че предписанието „Да се възстанови основният изпускател“ със срок до 31.08.2018г. не било изпълнено. Представител на „Напоителни системи“ЕАД бил запознат със съдържанието на констативния протокол на 21.09.2018г.

Въз основа на констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №03-078/07.12.2018г. за това, че „***“ЕАД – клон „***“ – гр.П., в качеството му на собственик на язовир „***“, в указания му срок – 31.08.2018г., не изпълнило дадените му от контролните органи в Констативен протокол №03-04-40/16.05.2018г. предписания, с което на 01.09.2018г. виновно нарушил чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Актът бил връчен на представляващия дружеството – жалбоподател на 07.12.2018г. В законоустановения срок било депозирано писмено възражение срещу акта, в което са изложени съображения за неспазване на срока, предвиден в чл.34 ЗАНН, липсата на извършено нарушение, както и че случаят е маловажен, по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите Заместник-председателят на ДАМТН издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „***“ ЕАД – клон ***“ - гр.П., представлявано от управителя И. Р., административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., както и от писмените доказателства – Наказателно постановление №НЯСС-49 от 12.02.2019г., АУАН №03-078/07.12.2018г., Възражение срещу АУАН №03-078/07.12.2018г., Констативен протокол №03-04-40/16.05.2018г., Констативен протокол №03-04-57/18.09.2018г., Акт за частна държавна собственост №245/18.01.2000г., Скица на имот №000413 в землището на с.О., общ.Л., Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №А-517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №А-92/05.02.2018г. на Председателя на ДАМТН.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С.Д.Д. и Е.Г.Д., като последователни и  безпротиворечиви, изхождащи от лица, даващи показния за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения без данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.

В подкрепа на гласните доказателствени средства са приобщените по делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.

 С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е изтекъл предвиденият в чл.34 ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения - две години.

В процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение – неизпълнение в срок на дадено от контролните органи предписание, е извършено на 01.09.2018г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на дадените предписания. Нарушението е установено на 13.09.2018г. по време на извършената от свидетелите С.Д. и Е.Д. последваща проверка. АУАН е съставен на 07.12.2018г. – преди да са изтекли 3 месеца от откриване на нарушението (13.12.2018г.) и 1 година от неговото извършване (01.09.2019г.)

Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението, описано в НП, съответства на това в акта.

Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. В чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ е предвидено, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства. Безспорно установено е, че с Констативен протокол №03-04-40/16.05.2018г. на жалбоподателя е дадено предписание: „Да се възстанови основният изпускател“ със срок за изпълнение: 31.08.2018г. От депозираните по делото свидетелски показания се установява, че както при първоначалната, така и при последващата проверка било установено, че спирателният затвор на основния изпускател на язовира бил неизправен, същият бил с отстранени елементи и не функционирал. Предвид на това правилно се явява направеното от контролните органи становище, че не е изпълнено даденото предписание за възстановяване на основния изпускател. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 ЗВ, задължаваща собствениците на язовири да изпълняват предписанията на контролните органи. Ирелевантни са изложените от жалбоподателя съображения, че демонтирането на елементи от затворния орган тип „Хойбанджар“ било направено с оглед предпазване от злонамерени посегателства и недопускане на евентуално събиране на вода зад стената, което било адекватно решение с цел предотвратяване на аварийни ситуации. Вмененото на жалбоподателят нарушение е формално – неизпълнение в срок на даденото от контролния орган предписание, като за съда не съществува възможност за преценка относно правилността на даденото от служители на ДАМТН предписание. От друга страна отразените в първия констативен протокол факти, както и дадените с него предписания не са били оспорени от собственика на язовира преди последващата проверка, с която е констатирано тяхното неизпълнение.

Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява същото да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуслявят такъв извод, поради което налагането на административно наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение – неизпълнение на предписанията на контролния орган, да се явява прекомерно тежка санкция. От друга страна налице е висока обществена значимост обществените отношения, охранявани с разпоредбите на Закона за водите, визирани в чл.2, ал.1, т.7 - предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Същите се постигат именно чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ).

Правилно административно-наказващият орган е определил като приложима санкционната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. за юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.190а, ал.2 ЗВ. Съдът намира обаче, че наложената имуществена санкция в размер на 4000 лв. се явява прекомерно висока и несъответстваща на конкретните обстоятелства по делото. Административно-наказващият орган не е изложил каквито и да било съображения относно индивидуализацията на наказанието. По делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание в размер над минималния предвиден такъв от 1000 лв. Липсват данни в конкретния случай да е съществувала пряка или опосредена опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност.

Предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция от 4000 лв. на 1000 лв.

Мотивиран от горното съдът

  

                                          Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-49 от 12.02.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на ***“ ЕАД – клон „***“ - гр.Плевен, ЕИК:***,  със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. И. Р., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 4000 лв. на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                       

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: