Р Е Ш Е Н И Е

гр. Л., 16.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.Л., III състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                      

при участието на секретаря Илияна Петрова и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №83 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Л. жалба от З.И.М. *** против Наказателно постановление №19-0293-000245/19.02.2019г. на Началник РУ Л. към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Твърди се, че в АУАН са допуснати неточности и противоречия, представляващи съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Изложени са още съображения за явна несправедливост на размера на наложените административни наказания, който бил прекомерно висок. Твърди се, че нарушението не е извършено. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.

         В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.П. – ПлАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Излага подробни съображения за съществени противоречия в АУАН и НП, както и за недоказаност на вмененото на подзащитния му нарушение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размерът на наложените административни наказания, като сочи на съда наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

         Ответната страна по жалбата – РУ Л. към ОДМВР – Плевен в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище относно жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.02.2019г. спрямо жалбоподателя З.И.М. бил съставен АУАН сер.АА №078070 за това, че като водач на лек автомобил ***с рег.№***, на 08.02.2019г., в 09,15ч., в ***, при следните обстоятелства: на 05.02.2019г., около 23,40 часа в гр.Л., като водач на горепосоченото МПС, при извършване на полицейска проверка напуска мястото на проверката без тя да е приключила и без да е получил разрешение от контролния орган, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП.

Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №19-0293-000245/19.02.2019г. на Началник РУ Л. към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя за това, че на 05.02.2019г., около 23,40 часа в гр.Л., по ул.“***“, като водач лек автомобил ***с рег.№***, при извършване на полицейска проверка напуска мястото на проверката без тя да е приключила и без да е получил разрешение от контролния орган, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП: отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на същия са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят В.Н.С. и свидетелят по АУАН Л.Н.Л. ***. От показанията им се установява, че същите изпълнявали служебните си задължения по контрол на ЗДвП, като движейки се по ул.“***“ в гр.Л. забелязали приближаващия се към тях лек автомобил, управляван от жалбоподателя, на който бил подаден сигнал със стоп палка да спре. Автомобилът не преустановил движението си, а завил надясно по ул.“***“. Свидетелите С. и Л. го последвали с патрулния автомобил с включен светлинен сигнал до къща, пред която жалбоподателят паркирал управляваното от него МПС. На жалбоподателя била извършена полицейска проверка и бил съставен акт за нарушение на ЗДвП. М. отказал да подпише акта и си тръгнал докато полицейските служители изчаквали на място да дойде свидетел, който да удостовери отказа на жалбоподателя да подпише акта. Заявяват, че събитието, за което дават показания било през тъмната част на денонощието, около полунощ, нямат спомен за конкретната дата, посочват, че нарушението е установено на посочената в акта дата. От показанията на свидетеля Л. се изяснява, че на следващия ден М. бил извикан в полицейското управление, където му бил съставен втори АУАН за това, че си е тръгнал от мястото на проверката, който същият разписал.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите В.С. и Л.Л., като еднопосочни, последователни, логични, безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, както и изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без наличието на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.

Като свидетели по делото са разпитани и А.М. – брат на жалбоподателя и П.И. – негова снаха. От показанията им се установява, че около полунощ жалбоподателят дошъл до обитаваната от тях къща, за да уговорят със свидетеля М. пътуване на сутринта. Жалбоподателят не влязъл в къщата, двамата провели разговор през прозореца. През това време на място пристигнала полицейска кола, която паркирала пред къщата и жалбоподателят бил извикан за извършването на проверка. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М. и И., като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

         Изложените от разпитаните по делото свидетели факти се подкрепят и от дадените от жалбоподателя обяснения пред съда, които бяха кредитирани, като безпротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал по отношение на релевантните за настоящия правен спор факти.

Даде се вяра и на писмените доказателства по делото, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните, а именно АУАН сер.АА №078070/08.02.2019г., НП №19-0293-000245/19.02.2019г. на Началник РУ Л. към ОД на МВР-Плевен, Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Допуснати са обаче съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице и водещи до незаконосъобразност на НП, в хода на административно-наказателното производство при съставянето на АУАН и ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното НП.

Налице е съществено противоречие относно датата и часа на извършеното нарушение в съставения АУАН, респективно между него и НП. Установява, се че на две различни места в акта е посочено различно време на извършване на нарушението. Вписано е, че актът касае нарушение, извършено на 08.02.2019г., в 09.15ч., докато при описанието на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, е посочено, че то е извършено на 05.02.2019г., около 23,40 часа. Така посоченото несъответствие е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото не е било наясно с фактическите рамки на вмененото му нарушение и по-специално с датата и часа, когато се твърди същото да е извършено.

Времето на извършване на деянието е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на издаденото въз основа на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Разпитаните по делото свидетели нямат спомени относно конкретната дата на деянието, макар показанията им да са еднопосочни относно това, че се касае за времевия период около полунощ. Дори и датата на извършване на нарушението да бъде установена от свидетелските показания, това не може да санира същественото противоречие в съдържанието на АУАН и между него и НП, което е довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице. Производството по издаване на наказателно постановление е строго формално, което е гаранция за неговото законосъобразно развитие, респективно за законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице. Съдебната практика е константна, че попълване на празнотите и несъответствията в наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита. Процесуалното нарушение от страна на административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Описаните в наказателното постановление факти и тези, установени от гласните доказателства по делото, не съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.103 от ЗДвП, съответно на приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Съгласно чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Макар административно-наказващият орган да не е уточнил, с оглед на приложената санкционна разпоредба, следва изводът, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.103, предложение последно – неизпълнение на указания на контролния орган.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В обстоятелствената част на АУАН и НП обаче не са описани елементите от фактически състав на вмененото на жалбоподателя нарушение. От текста им не става ясно какви точно нареждания на контролните органи не е изпълнил. За да бъде съставомерно нарушението по чл.103, пр.3 от ЗДвП е необходимо в АУАН и впоследствие в НП да бъде посочено ясно и точно какво нареждане е било дадено на водача и че той не е изпълнил това конкретно нареждане. Не представлява нарушение на чл. 103 от ЗДвП описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП и установено от доказателствата по делото напускане от жалбоподателя З.М. на мястото на проверката преди тя да е приключила, дори и това да е станало без разрешение на полицейските органи. За да бъде приложима санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, респективно да е налице нарушение на чл.103, в последното му предложение, следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да е описано, че на водача е дадено нареждане да не напуска мястото на проверката, и той не е изпълнил това нареждане. Такива факти не са описани, не се установяват и от свидетелските показания. Липсата в акта и в НП на пълно и точно описание на елементите от фактическия състав на вмененото нарушение е в разрез с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН

Предвид на изложените мотиви, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда.

Мотивиран от горното, съдът  

    

                                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0293-000245/19.02.2019г. на Началник РУ – Л. към ОД на МВР-Плевен, с което на З.И.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: