МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА ПО Н.Ч.Х.Д. №71/2018г. ПО ОПИСА НА РС- ЛЕВСКИ

 

         Производството пред РС – Левски е образувано по депозирана частна тъжба от Ю.Ю.Т. против А.Ф.А. *** за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

         В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа изцяло тъжбата, която счита за основателна и доказана. Поддържа и предявения граждански иск. Моли съда да уважи тъжбата и гражданския иск, моли за справедливо обезщетение по гражданския иск, като прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

         Подсъдимият не се явява в с.з. Представлява се от упълномощен защитник, който счита внесената тъжба за неоснователна, като моли съда на основание чл. 304 от НПК да признае подзащитния му за невиновен. Прави искане съдът да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

         След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         На 12.07.2017г. тъжителят се прибирал с велосипеда си от  Топливо – Левски към дома си в с. А.. Движел се с велосипед по междуселищния път, когато чул зад себе си автомобил, който намалил скоростта и го бутнал. В резултат на удара тъжителят паднал на тревата от дясната страна на шосето. Изправяйки се, видял, че е бил бутнат от бус „***”, управляван от подсъдимия А.А., когото тъжителят познавал, тъй като живеел на неговата улица. Тъжителят видял подсъдимия да държи в ръцете си пистолет, с който А. произвел изстрели. Подсъдимият повалил на земята тъжителя и започнал да го удря по главата и лицето с пистолета. Няколко минути след това А.А. се изправил и се качил в буса и отпътувал, като тъжителят останал на земята. В Спешна помощ бил прегледан, извършени му били манипулации.

           От назначената съдебно - медицинска експертиза се установява, че на тъжителя Ю.Ю.Т. са причинени три разкъсно – контузни рани и охлузвания в окосмената част на главата; две разкъсно – контузни рани на челото, охлузвания и кръвонасядания по лицето; открито (с рана) счупване на носните кости и деформация на носната пирамида; охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Според експертизата уврежданията са в резултат на тъпи травми и според вида и разположението си могат да са причинени по начин и време, както съобщава пострадалият – сборичкване, удари с пистолет и ръце, хапане (за уврежданията по десните мишница, предмишница и лявото бедро). Установява се, че локализацията на кръвонасяданията по гръбната (задната) повърхност на двете предмишници е характерна за предпазване от удари с ръце. Установява се, че така описаните травматични увреждания са причинили на Т. разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

Обичайният срок за на пълно възстановяване при нормално протичане на оздравителния процес е 20 – 25 дни, като вещото лице не е установило да са настъпили усложнения.

         Назначената от съда експертиза е дала отговор и на поставения въпрос какви увреждания са причинени на подсъдимия А.А.. На А. е причинено охлузвания по лицето, двете колена и десния лакът. Уврежданията са резултат на тъпа травма и могат да са причинени по начин и време както се съобщава – удари с ръце, крака, падане. В с.з. вещото поддържа заключението, като разяснява, че на А. е причинено охлузване по двете колене и лактите, предвид позата, в която е бил  застанал.

         Според заключението на експертизата на 29.01.2018г. тъжителят е постъпил за лечение в МБАЛ Л., неврологично отделение с диагноза исхемичен мозъчен инсулт, като това заболяване не е в причинно – следствена връзка с описаните в делото травматични увреждания. Вещото лице разяснява, че е изминал голям интервал от време от инцидента и инсулта и че става въпрос за мозъчно – съдова болест, която няма нищо общо с травмите. Категорично е заключението, че между травмите и исхемичния мозъчен инсулт няма причинно – следствена връзка.

         Заключението като компетентно изготвено, обективно, безпристрастно и неоспорено от страните по делото е прието от съда.     

         Разпитани са свидетели.

Свидетелят И. твърди в показанията си, че пътувайки в посока с. А. – гр. Л. с автомобил, видял „двама да се търкалят” на шосето, по което е имало кръв. Единият е нанасял ударите, а „другият отдолу се беше свил”. Свидетелят е разпознал подсъдимия, който е бил отгоре, „бил е затиснал” и е удрял другия човек с газов пистолет. Встрани е бил захвърлен велосипед. Свидетелят подал сигнал в полицията. Св. И. разпознал подсъдимия, когото знае с прякора „***”, който бил „затиснал” човек под него, като се мъчел да го удари, а другият, който бил отдолу, се опитвал да се предпази главата. Впоследствие свидетелят И. разбрал, че подсъдимият нанесъл побой над тъжителя Ю.Т..

         Свидетелят Р. разказва, че отишъл да вземе тъжителя от болницата, който бил в кръв, като месец не е излизал навън, тъй като се чувствал неудобно.

Показания относно здравословното състояние на тъжителя дава и неговата съпруга. Намерила съпруга си в кръв в спешното отделение. Откаран бил в Плевен в болница. Целият бил в кръв, имал шевове по носа, главата.

Показанията на тези свидетели са последователни, логични, непротиворечиви. Дадени са добросъвестно, съответстват както помежду си, така и на събраните писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Показанията на свидетелката Т., макар и съпруга на тъжителя съответстват на показанията на св. И., Р. и на приетата съдебно – медицинска експертиза, поради което съдът има дава вяра.

         В с.з. е показания в качеството на свидетел дава съпругата на подсъдимия. Според показанията й съпругът й тръгнал от Топливо, когато тъжителят, скрит с колелото, излязъл срещу нейния съпруг с камък, след което се и сбили. В тази им част показанията на свидетелката са преразказани по данни от подсъдимия, противоречат на приетите писмени доказателства, както и на протокола за оглед на местопроизшествие, при който оглед са констатирани три бр. побитости на предна рег. табела, поради което съдът не ги кредитира.

 Разказва, че съпругът й се върнал целия в кръв. Самата свидетелка изразява изненадата си, че съпругът й, предвид физическите му данни е бил съборен.

         Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и приетата от съда съдебно – медицинска експертиза.

         С оглед на така приетата от съда фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на чл.130 ал.1  от НК, тъй като на  12.07.2017 г. е причинил на Ю.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на три разкъсно – контузни рани и охлузвания по окосмената част на главата; разкъсно – контузни рани на челото, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонаясядане на крайниците; открито (с рана) счупване на носните кости и деформация на носната пирамида.

         От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия –  нанасяне на удари с пистолет.  По този начин на пострадалият е причинено телесно увреждане, т.е. настъпил е вредоносния резултат и деянието е довършено. 

         Съдът прецени, че от наказателно-правна гледна точка описаното в съдебно - медицинската експертиза физиологично състояние на тъжителя следва да бъде квалифицирано като лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, със срок на възстановяване 20 – 25 дни. По изложените съображения съдът приема, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

         От субективна страна подсъдимият е действала с  пряк умисъл, който съдът извежда от обективно установените и извършени от него действия.

С оглед на изложеното до тук съдът прие, че повдигнатото против подсъдимия обвинение  за това, че на 12.07.2017г. на междуселищен път гр. Л. – с. А., е причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НК  и го призна за виновен в извършването на престъплението по  чл.130 ал.1  от НК.

          Съдът съобрази, че са налице кумулативно изискуемите препоставки по смисъла на чл.78 „а” ал.1 от НК, а именно – подсъдимият е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност. За престъплението по чл.130 ал.1 от НК, което е умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, и с него не са причинени имуществени вреди.

При горните констатации съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание - глоба.

         При определяне размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени. Предвид изложеното съдът наложи на подсъдимия глоба  в минималния предвиден с приложимия текст размер от 1 000лв, като счете, че с така определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на специалната, така и на генералната превенция по см.чл.36 от НК.

        

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

        

           С тъжбата е предявен и в наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя граждански иск за сумата от 5500 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени, че предявеният граждански иск за претърпени от тъжителя от деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 2000 лв. Обсъждайки размера на обезщетението, съдът прецени заключението на назначената СМЕ, данните за нанесената телесна повреда, причинените  три разкъсно – контузнви рани и охлузвания по окосмената част на главата, разкъсно – контузни рани на челото, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонсядане по крайниците; открито (с рана) счупване на носните кости и деформация на носната пирамида, периода на отшумяване на последиците.

Поради тези съображения съдът прецени, че обезщетение в размер на  2000лв. в пълна степен ще репарира претърпените от Т. физическа болка и степента на неприятните психически изживявания. Съдът счете, че в останалата си част - за разликата над 2000лв до претендираните 5500лв, предявеният от тъжителят граждански иск е неоснователен и недоказан по размер. При определяне размера на обезщетението съдът прецени, че исхемичният мозъчен инсулт, от който е страдал тъжителят, не е в причинна връзка с описаните травматични увреждания.

Поради това съдът постанови отхвърлителен диспозитив относно гражданския иск в тази му част.

           В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно направените искания, съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза на частния тъжител  направените по делото разноски в размер на 1012 лв. , държавна такса в размер на 80 лв.  върху размера на уважения гр.иск. 

         Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: